отхвъ̀рлям - първо лице, единствено число, сегашно време отхвъ̀рляш - второ лице, единствено число, сегашно време отхвъ̀рля - трето лице, единствено число, минало свършено време отхвъ̀рляме - първо лице, множествено число, сегашно време отхвъ̀рляте - второ лице, множествено число, сегашно време отхвъ̀рлят - трето лице, множествено число, сегашно време отхвъ̀рлях - първо лице, единствено число, минало несвършено време отхвъ̀рляхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отхвъ̀рляхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отхвъ̀рляха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отхвъ̀рляше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отхвъ̀рляй - второ лице, единствено число, повелително наклонение отхвъ̀рляйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отхвъ̀рлящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отхвъ̀рлящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отхвъ̀рлящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отхвъ̀рляща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отхвъ̀рлящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отхвъ̀рлящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отхвъ̀рлящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отхвъ̀рлящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отхвъ̀рлящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отхвъ̀рляйки - деепричастие отхвъ̀рлял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отхвъ̀рлялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отхвъ̀рлялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отхвъ̀рляла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отхвъ̀рлялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отхвъ̀рляло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отхвъ̀рлялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отхвъ̀рляли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отхвъ̀рлялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отхвъ̀рлян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отхвъ̀рляния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отхвъ̀рляният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отхвъ̀рляна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отхвъ̀рляната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отхвъ̀рляно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отхвъ̀рляното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отхвъ̀рляни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отхвъ̀рляните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 отхвърлям - отблъсквам - отритвам 2 отхвърлям - отричам (твърдение и др.)3 изключвам (нещо като възможност) - отхвърлямВиж повече
ОТХВЪ̀РЛЯМ, -яш, несв.; отхвъ̀рля, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Като хвърлям, мятам някого или нещо, го отдалечавам, отстранявам от мястото, където се намира. Преди да си отдъхне от страшното напрежение, мината избухна. Взривът го отхвърли назад, в тунела, натисна го в каменната стена. П. Бобев, ОН, 186. Поручикът скочи, .., сграбчи я отново, отхвърли я към канапето и се опита да ѝ запуши устата. Г. Караславов, ОХ I, 453. До него се приближи котката и галено се тръкна о дрехите му. — Кога ли ще ти откъсна опашката, крадло, — изръмжа Вуте и я бутна с крака, та я отхвърли чак до вратата. Елин Пелин, Съч. IV, 242. Той се мъчеше да отхвърли от гърба си неприятеля, но силата у манафа като да извираше. Ст. Дичев, ЗС I, 175. // Премествам, отстранявам нещо, обикн. рязко, със замах. Наведен пред отделна маса в един ъгъл на архивата, Стоил, .., пишеше адреси и отхвърляше настрана купища пликове. Д. Калфов, Избр. разк., 255. Тя стана и отхвърли дългите си коси назад. Й. Йовков, Разк. II, 205. Стана пристегна престилката си, отбради чумбера, отхвърли краищата му назад, взе лозова пръчка и подкара овцете към стъргата. К. Петканов, СВ, 40. Сетне Ния се изправи в леглото, посегна да отхвърли покривката, за да стане. Д. Талев, ПК, 218.Виж повече2. Принуждавам противник да отстъпи назад от заеманите позиции; отблъсквам. Господа, от нас зависи дали ще им позволим да завземат тия височини, или с един внезапен удар да ги отхвърлим назад и ги изгоним зад реката! Ив. Мартинов, ДТ, 155-156. Отхвърлим ли германците, овладеем ли тази позиция, пътят ще им бъде прекъснат. Д. Кисьов, Щ, 283. С грамадни сили турците нападат тоя малък отряд, отхвърлят го и го преследват. Й. Йовков, Разк. II, 132. Нашето разположение е командващо, затова е тоя напън да ни изтикат и отхвърлят назад. Л. Стоянов, Х, 25.
3. Прен. В съчет. със същ. р о б с т в о, и г о, о к о в и и под. Постигам национална или социална свобода; освобождавам се. Той [Бенковски] оплака тая клета земя, напоена с потоци невинна кръв, но която вече е решила да отхвърли омразния хомот, да стане рай земя, земя на свободен народ. Л. Стоянов, Б, 91. А ази все из моя път вървях, / отхвърлях чуждите окови. Ив. Вазов, Съч. V, 45.
4. Прен. Отказвам да приема нещо, не се съгласявам с нещо, като обикн. отричам или опровергавам правилността, основателността му и под. Колкото за принципите на социализма, .., българският здрав разум ги отхвърля. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 86. Можех ли да вляза вътре [в църквата]? Отхвърлях тая мисъл като лудост, но два-три пъти сърцето ми почваше да бие силно и краката ми тръгваха към дървената врата, обкована с едри гвоздеи. А. Дончев, ВР, 112. Много години вече чинно се молеше богу, .., а душата му все стоеше някак настрана — .. — нито приемаше молитвите, нито ги отхвърляше. А. Гуляшки, ЗВ, 48. Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република“ .., то и таквизи ще са считат за неприятели на отечеството ни. [В. Левски]. Ив. Унджиев, ВЛ, 185. Директорът отхвърляше инициативите му [на Борис], но после ги провеждаше, за да ги припише на себе си. Д. Димов, Т, 32. Къде потъна твърдата непреклонност, с която вземаше решения и отхвърляше молби в качеството си на помощник-комендант? Л. Станев, ПХ, 73.
5. Прен. Пренебрегвам, не приемам приятелство, чувства и под. от страна на някого или прекъсвам досегашните си близки отношения с някого; отблъсквам. Ти ме любеше. Аз не оцених това. Аз те отхвърлих жестоко. Аз предпочетох тоя лукав прелъстител. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 177. Майстора му дава преднина, дружината ме остави — главатар него зе! Отхвърлиха ме и тези, с които съм другарувал. П. Тодоров, Събр. пр II, 63. За ужас на своите родители тя [сестрата на Тъкачев] се влюби в един телеграфист и му пристана. Всички в семейството я осъдиха и отхвърлиха. Г. Караславов, ОХ I, 186.
6. Прен. Разг. Свършвам успешно, с добър резултат някаква работа, дейност, обикн. бързо или в голямо количество. Земята беше рохкава, имаше още влага, ореше се леко. До обяд отхвърли половината. Н. Нинов, ЕШО, 32. Жеката пресмяташе колко работа ще отхвърлят за днеска и колко ще остане за утре. Ст. Поптонев, НСС, 254. „Не всекиму, .., е съдено да бъде маг, .. Много трябва да отхвърлиш, за да добиеш тези сили.“ Н. Райнов, БЛ, 156. отхвърлям се, отхвърля се страд. — Колкото и да изглежда смешно предложението на Сивушка [мишката], то трябва да се обмисли преди да се отхвърли, — заяви Орехчето. О. Василев, ДГ, 65.
отхвърлям (комп.) - discard
отхвърлям (комп.) - reject