отрѝтвам - първо лице, единствено число, сегашно време отрѝтваш - второ лице, единствено число, сегашно време отрѝтва - трето лице, единствено число, минало свършено време отрѝтваме - първо лице, множествено число, сегашно време отрѝтвате - второ лице, множествено число, сегашно време отрѝтват - трето лице, множествено число, сегашно време отрѝтвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отрѝтвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отрѝтвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отрѝтваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отрѝтваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отрѝтвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отрѝтвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отрѝтващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отрѝтващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отрѝтващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отрѝтваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отрѝтващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отрѝтващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отрѝтващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отрѝтващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отрѝтващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отрѝтвайки - деепричастие отрѝтвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отрѝтвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отрѝтвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отрѝтвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отрѝтвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отрѝтвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отрѝтвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отрѝтвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отрѝтвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие отрѝтван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие отрѝтвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие отрѝтваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие отрѝтвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие отрѝтваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие отрѝтвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие отрѝтваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие отрѝтвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие отрѝтваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ОТРЍТВАМ, -аш, несв.; отрѝтна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. отрѝтнат, св., прех. 1. С ритане отстранявам, отблъсквам, отбивам нещо или някого. — Добре сте направили, че и пазач си гледате! — отритна Дойчинов лекичко кученцето от пътя си. Ст. Даскалов, СЛ, 138. Изви се, в стареца очи кръвнишки вперил / и по главата го с тефтера бухна; с крак / отритна го на бок. П. П. Славейков, КП ч. III, 276. Хе татък пък едно [дете], подхвърлило калпак, / огъва се, ръце подело да го хване — / прибягва друго в миг, през рамо го прехване, / отритне го и със смях отбягва настрани. П. П. Славейков, КП ч. III, 88.Виж повече2. Прен. Отхвърлям, отблъсквам, изоставям, зарязвам някого или нещо. Господ му изпращаше най-голямо щастие — най-хубавата мома и пашовско богатство, а той го отритваше, та чак и Бога да разгневи. Д. Талев, ЖС, 261. Тя погледна въпросително Мария.. У Кираца накипяха въпроси: „Какво търси Йорданчо у вас? Ти какво приказваш с него? Да не би сега да съжаляваш, че преди седем години го отритна?“ Но тя мълчеше. В. Геновска, СГ, 504. Някои си я мислеха за горда; тя отритваше всичките почести, колкото и да са скъпи. У, 1911, бр. 217, 1. Но не се Богдан прежаля, / прежаля Богдан, забравя — / първи се огън не гаси, / първа се севда не тъпче, / ни първо либе отритва. Ц. Церковски, Съч. II, 224. отритвам се, отритна се страд. Няма съмнение, че ще бъде добре, ако можеха всичките партии да се съгласят; като се отритне Цанков и мухажирите тука да съставляват „предателска партия“, и че трябва да се положат всичките старания за осъществлението на тая цел. С. Радев, ССБ II, 572. Народняците не могат да се поберат в кожата си като виждат как повсеместно се отритват от хората, които те до вчера са считали за свои партизани. Бълг., 1902, бр. 456, 4.
◊ Отритвам си / отритна си късмета. Диал. Сам ставам причина да загубя нещо, което не е в моя полза, не се възползвам от предоставилия ми се благоприятен случай.