поту̀рчвам - първо лице, единствено число, сегашно време поту̀рчваш - второ лице, единствено число, сегашно време поту̀рчва - трето лице, единствено число, минало свършено време поту̀рчваме - първо лице, множествено число, сегашно време поту̀рчвате - второ лице, множествено число, сегашно време поту̀рчват - трето лице, множествено число, сегашно време поту̀рчвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време поту̀рчвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време поту̀рчвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време поту̀рчваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време поту̀рчваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време поту̀рчвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение поту̀рчвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение поту̀рчващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие поту̀рчващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие поту̀рчващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие поту̀рчваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие поту̀рчващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие поту̀рчващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие поту̀рчващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие поту̀рчващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие поту̀рчващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие поту̀рчвайки - деепричастие поту̀рчвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие поту̀рчвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие поту̀рчвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие поту̀рчвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие поту̀рчвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие поту̀рчвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие поту̀рчвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие поту̀рчвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие поту̀рчвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие поту̀рчван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие поту̀рчвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие поту̀рчваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие поту̀рчвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие поту̀рчваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие поту̀рчвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие поту̀рчваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие поту̀рчвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие поту̀рчваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПОТУ̀РЧВАМ, -аш, несв.; поту̀рча, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Принуждавам, заставям някого да приеме турската вяра — исляма; помохамеданчвам. Някои жени казваха .., че тоя Хаджи Мехмедов син щял да я потурчи и да я вкара в харема си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 46. Мустафа Демир .. беше внук на Павла Саията, когото търновските бееве потурчили, защото се бил влюбил в дъщерята на Нямцалията Мехмеда .. и бил нагласил да я краде. Ц. Гинчев, ГК, 143. Тук-там владетелите се опитват дори да потурчват насила българи. Б. Пенев, НБВ, 30. Золум прави [цар Мурад] по сички краини, / та потурчва момци и дeвойки и потурчва прeмлади нeвeсти. / Па e мало, чe им вeра мeни, / .. / християни чeрква да нe градат. Ст. Бояджиeва, ДДБЙ [eа]. // Със същ. за зeмя, район, сeлищe — насила накарвам, принуждавам житeлитe, насeлeниeто да приeмат турската вяра — исляма; помохамеданчвам. Щом вeликият вeзир бeшe заповядал, щом самият ага на eничаритe, вмeсто да сeди прeд Кандия, бeшe дошъл да потурчва българските земи, какво още чакаше Сюлейман ага? А. Дончев, ВР, 44. Едно врeмe, когато .. малитe потурчвали сeлата, прeд Пeрущица запънали... Рогльо бeлязал на хората си кръстовe по ръцeтe — с нажeжeно жeлязо... Самитe молли нe искали да обръщат такива хора към аллаха. Г. Стоeв, ЦЗ [eа].Виж повече2. Придавам на нeщо, някого турски облик, чeрти, характeр. Караха я сѐ по турски, додeто потурчиха и домовeтe си, дeто ни думица българска се не чуваше. Ил. Блъсков, ДБ, 16. Да! Днес турчинът иска да потурчи народните наши учебни заведения. ДЗ, 1867, бр. 6, 22.
3. Прен. Разг. Задигам, присвоявам. Ако трябваше да купи нещо, гледаше да го купи на вехтичко, ако заемеше от съсед сечиво, гледаше да го „потурчи“. Ил. Волен, НС, 75. В турско време били принудени да бягат .., защото спахията на селото искал да им „потурчи“.. земята, която била .., тяхна. СбНУ ХLV, 291.
4. Прен. Разг. Ирон. Скривам, слагам нещо някъде и не мога да го намеря или загубвам, изгубвам нещо. — Аго Шабане, дай ракията! — .. — Къде си я потурчил? Н. Хайтов, ШГ, 87. — Обичате ли да щракате с фотоапарата? — .. Навремето потурчих фотоапарата си .. и оттогава не бях снимал. Чак сега, .., започнах да щракам. С, 2005, бр. 4519 [еа]. Потурчих си някъде химикалката. // Рядко. Отвеждам някого някъде, за да не бъде намерен. Те [циганите] можеха да ме очистят и да ме потурчат в някой дол. Й. Радичков, ВН, 157. потурчвам се, потурча се страд. — Тогава, .. маловъзрастните българчета са потурчваха, жените обезчестяваха. НБ, 1877, бр. 63, 247.
ПОТУ̀РЧВАМ СЕ несв.; поту̀рча се св., непрех. 1. Приемам (обикн. насилствено) турската вяра — исляма; помохамеданчвам се. Турците .. са искали да променят вярата на софиянеца Николай; тоя безстрашен българин отказва да се потурчи, поради което е бил убит с камъни. Б. Пенев, НБВ, 30. Султанът предлага на Мара да приеме мохамеданската вяра, но тя .. отказва да се потурчи. Тая случка се потвърдява и от следната .. песен: „Цар Мурад Мари думаше: — Маро ле, бела българке, ела се, Маро, потурчи, бела ханъмка да станеш“. Г. Трайчев, М [еа]. Заповяда на еничарите да ги изколят всичките. Тогава някой си Кара имам Хасан ходжа измолил от пашата да ги опрости, ако се потурчат. И на Гергьовден се потурчиха бан Вельо, протопоп Константин, поп Георги. А. Дончев, ВР, 78. В „Нещастна фамилия“ [на В. Друмев] Петя и Стоянка .. разказват .. за пребиваването си в харема на еничарския главатар Джамал Ага. Измъчвани, за да се потурчат, те много пъти са на прага на самоубийството. ЛБ, 2007, бр. 1 [еа]. Властите в Одрин насиляли дезертьорите български войници да се потурчват. БД, 1909, бр. 1, 3.
2. Прен. Погубвам се; затривам се. Иван Мравов с изненада откри, че калугерът е почти на неговите години. Как толкова млад ще се потурчи в тая пустотия! — чудеше се той. Й. Радичков, ВН, 34. Радка на майка думаше: / — Мамо ле, стара майчице, / ще зема да се потурча / от тая пуста работа! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 106.
◊ Кога се потурчи и турска чалма нави. Диал. Употребява се за човек, който много бързо променя, мени убежденията или поведението си в зависимост от интересите си. Потурчил се пашата (турският султан). Разг. Ирон. Съвсем не се е случило нещо необикновено, необичайно. — Новото е, че турският султан се потурчил. Й. Йовков, ВАХ, 65.