забу̀твам - първо лице, единствено число, сегашно време забу̀тваш - второ лице, единствено число, сегашно време забу̀тва - трето лице, единствено число, минало свършено време забу̀тваме - първо лице, множествено число, сегашно време забу̀твате - второ лице, множествено число, сегашно време забу̀тват - трето лице, множествено число, сегашно време забу̀твах - първо лице, единствено число, минало несвършено време забу̀твахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време забу̀твахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време забу̀тваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време забу̀тваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време забу̀твай - второ лице, единствено число, повелително наклонение забу̀твайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение забу̀тващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забу̀тващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие забу̀тващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие забу̀тваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забу̀тващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие забу̀тващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие забу̀тващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие забу̀тващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие забу̀тващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие забу̀твайки - деепричастие забу̀твал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие забу̀твалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие забу̀твалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие забу̀твала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие забу̀твалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие забу̀твало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие забу̀твалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие забу̀твали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие забу̀твалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие забу̀тван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие забу̀твания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие забу̀тваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие забу̀твана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие забу̀тваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие забу̀твано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие забу̀тваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие забу̀твани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие забу̀тваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАБУ̀ТВАМ1, -аш, несв.; забу̀там, -аш, св., прех. Започвам да бутам
. Измъчен и нервен, Боньо не можеше да понася плачовете. Той улови Русаля и я забута навън: – Махай се! П. Славински, ПЗ, 89. Когато нагазиха конете във водата, Данашков извика внезапно на жена си, като я забута и с ръка. Д. Калфов, Избр. разк., 112. Изведнъж някой ме забутва по рамото и буди ме. Т. Влайков, Пр I, 11. забутвам се, забутам се I. Възвр. от забутам. Той се забута по лицето и откри малка рана от бръсненето. II. Взаим. от забутам. – Не танцувам аз, госпожице. Такъв слон като мене не е за танци. Момичетата престорено се закискаха, забутаха се. М. Грубешлиева, ПИУ, 64.Виж повечеЗАБУ̀ТВАМ СЕ несв.; забу̀там се св., непрех. Започвам да се бутам. Като сляпо куче [дядо Станко] се забута в тъмнината. Ст. Даскалов, ПЯ, 54.
ЗАБУ̀ТВАМ2, -аш, несв.; забу̀там, -аш, св., прех. Разг. 1. Слагам, поставям небрежно нещо някъде, обикн. между други неща така, че е трудно да се намери. – Ще ушия на децата торбички за утре. Миналогодишните съм забутала някъде, не мога да ги намеря. А. Михайлов, ДШ, 20. Но на другата сутрин историята се повтаряше. Слугинята пак забутваше очилата между вестниците. М. Грубешлиева, ПП, 218. – Хм! – затършува из вътрешните джобове на кожуха си Дядо Мраз. – Че зная ли къде съм го [паспортчето] забутал? Тарас, ТМ, 98.
2. Завеждам някого в отдалечено, труднодостъпно място. Водеше ни селянин ятак. Но по какви места ни забута тоя човек. Подхлъзвахме се по някакви ровини, изкачвахме скали със страховити пропасти под тях. Д. Жотев, ПМИ, 118. забутвам се, забутам се страд.
ЗАБУ̀ТВАМ СЕ несв.; забу̀там се св., непрех. Разг. 1. За предмет – намирам се, оказвам се някъде, обикн. между други неща, така че трудно мога да бъда открит. Станка попита за цената, но чина ѝ едва ли не се разсърди. – Забутала се е някоя и друга макара, тя само услужва от сърце. Г. Караславов, ОХ II, 398. Книгата ми се е забутала някъде и не мога да я открия.
2. Отивам на отдалечено, откъснато или труднодостъпно място. – Аз поне съм си поживял. Сега мога и на по-зорно да съм, но вие защо сте се забутали из тия места! Л. Александрова, ИЕЩ, 160. Какво ли няма да видиш, когато се забуташ из тези диви степи! Б. Балевски, СП, 23. – Днес не вървеше... Изгърмяхме си патроните. Раниш го проклетия му заек, повлече си краката, забута се в храсталака и го няма никакъв. Елин Пелин, Съч. IV, 219.