правдоподо̀бен - единствено число, мъжки род, нечленувано правдоподо̀бния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член правдоподо̀бният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член правдоподо̀бна - единствено число, женски род, нечленувано правдоподо̀бната - единствено число, женски род, членувано правдоподо̀бно - единствено число, среден род, нечленувано правдоподо̀бното - единствено число, среден род, членувано правдоподо̀бни - множествено число, нечленувано правдоподо̀бните - множествено число, членувано
ПРАВДОПОДО̀БЕН, -бна, -бно, мн. -бни,
прил. Книж. 1. Който изглежда близък до истината, отговарящ на житейската правда, на действителността; възможен, допустим. Но най-правдоподобна причина, за да го викат в тоя късен час, му се видеше дуела с Веригарова, за който без друго са чули. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 69. И тъй едно съчинение може да бъде добро, когато делата, от които е то съставено, са истински или правдоподобни. Т. Шишков, ТС, 163.Виж повече2. Разш. Който е достоверен, истински, реалистичен. Така правдоподобно е всичко, толкова жива и реална и до днес е обстановката на Вазовия шедьовър, че както в детските години започваш да вярваш, че всичко е било истина. Н. Стефанова, РП, 75. Моите връстници .. нямаха никаква що-годе правдоподобна представа за войната, която се чертаеше във въображението ни като едно бързо и ослепително тържество. К. Константинов, ППГ, 244.
правдоподобен (юрид.) - verisimilar