възмо̀жен - единствено число, мъжки род, нечленувано възмо̀жния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член възмо̀жният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член възмо̀жна - единствено число, женски род, нечленувано възмо̀жната - единствено число, женски род, членувано възмо̀жно - единствено число, среден род, нечленувано възмо̀жното - единствено число, среден род, членувано възмо̀жни - множествено число, нечленувано възмо̀жните - множествено число, членувано
1 вероятен - възможен - допустим - потенциален - евентуален - предполагаем - хипотетичен - мислим 2 вероятен - възможен - правдоподобен 3 възможен - реален - реалистичен - изпълним - осъществим - постижим - реализуем (книж.)
ВЪЗМО̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който може да се осъществи, да стане, да се случи; осъществим, изпълним. —
Забележете, господин Кандов, че само една цел разумна и възможна можем да поставим пред него: строшаването на турския ярем. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 86. Но ние разбираме добре нашия дружинен командир. Той се надсмива, не вярва, че е възможна нощна атака. Й. Йовков, Разк. II, 169. Машината работеше чудесно и отиването на Луната .. отведнъж стана нещо възможно и лесно. Елин Пелин, ЯБЛ, 35. Това, което изглеждаше до вчера възможно, започваше да става неосъществимо. „Може би не съумях да я привлека и постъпих неопитно..?“ — разсъждаваше той. Ем. Станев, ИК I и II, 176. Временните правила .. съставят само първата преходна крачка към гражданското уреждание и въвежданието на възможния ред в страната. ПУС, 6. // Който може да се допусне, че съществува; допустим. Ето защо Крум .. премисляше всички възможни варианти на своето светло бъдеще. Областен началник на полицията! К. Калчев, ЖП, 229. Етерът бил обсъждан от Нютон, както и от други физици, като възможен материален посредник между отделни струпвания на вещество. Ив. Въжарова, ИН (превод), 293. Тази част от европейската преса изказа своите съчувствия към Япония, като в същото време се опасяваше за нея от възможния изход на войната. С, 1894, бр. 1478, 1. Ние мислим, че трябва да ся употребят сичките възможни средства, за да ся прекрати час напред това зло. Ступ., 1875, бр. 6, 45.Виж повече2. Обикн. членувано. Който при дадени обстоятелства е най-голям, краен. Обстановката беше приятна и в нея нямаше нищо просташко. Всичко беше много скъпо, красиво и поставено на място, с мярка и при възможната най-голяма художествена простота. Г. Караславов, Т, 15. Ето и препоръки към слабоволевите. Те имат цел повече да намалят вредата до възможния минимум. Да се пуши по-слаб тютюн. ВН, 1958, бр. 2033, 4. Българската артилерия усили огъня си до възможния предел. П. Вежинов, ЗЧР, 205. Отривистата реч, доведена до възможна краткост,.., нарича са лаконическа. Т. Шишков, ТС (превод), 45.
3. Диал. Който има добро материално сътояние; заможен. По едно време си припомних, че в Доленци .. имам един приятел от войната. Възможен човек .. Той няма да ме остави. Ще ми помогне. А. Каралийчев, НЗ, 154-155. Всякой възможен баща на фамилия, като ся завърне от джамия, коли жрътвата, хапва от нея заедно с фамилията си, а другото раздава на сиромахи. Лет., 1874, 7.
4. Като същ. възможното ср. Това, което може да се осъществи, да стане, да се допусне. Подир избора болшинството се оказа съгласно поне в едно нещо: да направи възможното за ограничаване върховния комитет в пътя, който му определяха статутите. П. К. Яворов, Съч. II, 223. — Но не съм и всесилен. Мога да помогна в рамките на възможното. Ст. Христозова, ДТСВ, 134. Княз Борис получил максимално възможното тогава от своята смела политико-идеологическа диверсия. Този акт помогнал българите да съзнаят своето място на политическата и духовна карта на Европа, своето положение между източния и западния свят. Т. Жечев, БВ, 95-96. По-лесно е да описваш онези, които падат — стават, отколкото съвършения, защото той е прекрачил границите на човешки възможното. Й. Вълчев, СКН, 634.
— Друга (остар. книж.) форма: в о з м о̀ ж е н.