мислѝм - единствено число, мъжки род, нечленувано мислѝмия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мислѝмият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мислѝма - единствено число, женски род, нечленувано мислѝмата - единствено число, женски род, членувано мислѝмо - единствено число, среден род, нечленувано мислѝмото - единствено число, среден род, членувано мислѝми - множествено число, нечленувано мислѝмите - множествено число, членувано
МИСЛЍМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съществува само в мислите; мислен, недействителен, въображаем.
Оная мислима равнина, която върви все по оста на антиклиналата или по оста на синклиналата и сключва с двете бедра еднакви ъгли, се нарича осна равнина. Геол. IХ кл, 67. От съществителните едни показват видими предмети, а други невидими, мислими. Т. Икономов, ЧПГ, 15.Виж повече2. Който е възможно, вероятно да съществува, да се случи; възможен, предполагаем, допустим. Нито гражданската му [на Вапцаров] дейност, нито поезията му са мислими извън барутната атмосфера на съпротивителните години. П. Матев, ПОС, 48-49. За самоволното организирание на занаятчиите от един или друг занаят е нужно, .., щото между техните редове да има по-развити и по-подготвени елементи, без които не е мислима никаква инициатива. Бълг., 1902, бр. 525, 1. Едно на тоя свят е по-красиво / от всякаква мислима красота, / .. това е нежността и щедростта / в едно сърце човешко, обичливо. Бл. Димитрова, Л, 304-305.