пречу̀пвам - първо лице, единствено число, сегашно време пречу̀пваш - второ лице, единствено число, сегашно време пречу̀пва - трето лице, единствено число, минало свършено време пречу̀пваме - първо лице, множествено число, сегашно време пречу̀пвате - второ лице, множествено число, сегашно време пречу̀пват - трето лице, множествено число, сегашно време пречу̀пвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пречу̀пвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пречу̀пвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пречу̀пваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пречу̀пваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пречу̀пвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пречу̀пвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пречу̀пващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пречу̀пващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пречу̀пващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пречу̀пваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пречу̀пващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пречу̀пващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пречу̀пващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пречу̀пващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пречу̀пващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пречу̀пвайки - деепричастие пречу̀пвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пречу̀пвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пречу̀пвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пречу̀пвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пречу̀пвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пречу̀пвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пречу̀пвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пречу̀пвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пречу̀пвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пречу̀пван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пречу̀пвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пречу̀пваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пречу̀пвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пречу̀пваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пречу̀пвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пречу̀пваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пречу̀пвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пречу̀пваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРЕЧУ̀ПВАМ, -аш, несв.; пречу̀пя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Чупя нещо на две части; претрошавам, счупвам, строшавам, прекършвам. Трети камък профуча край главата ми, откъсна ухото ми и едва не пречупи крака ми. О. Василев, ДГ, 58. Един ден .. му позволи да го яхне. Беше едър, .., носеше с лекота юношата .. „Слез!“ — викаше старият. — Ще пречупиш гръбнака на животното. Й. Радичков, СР, 17. Същият миг видяла [врачката] как стражът замахнал с боздугана да ѝ пречупи ръката, но тя хитро я дръпнала и той халосал своето си коляно. Н. Каралиева, ЗБ, 16. Буен вятър с страшен глас реве, / когато затрещи в гората глуха, / пречупва, кърти клонове и дърве. К. Величков, Ад (превод), 90. Босул Богдану думаше: — Я си пушка захвърли, / надве сабя пречупи, / по-лесно да ти ѝ да бягаш. Ц. Церковски, Съч. II, 182. // Диал. В съчет. със същ. като х л я б, п и т а и под. Разчупвам. Бръкна [жената] в дисагите, извади два самуня, пречупи един през полвен, та върна полвината в дисагите. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 21. Пречупиха [циганите] питата на четири и захванаха да топят от четирите краища на сахана. Ц. Гинчев, ГК, 231-232.Виж повече2. Сгъвам, прегъвам на две. Еню се показа .. Водеше оседлан .. кон. Откара го при Марина, пречупи коляното си. Тя стъпи на него и .. възседна коня. П. Стъпов, ЖСН, 298. Той .., взе пушката и я повдигна. Беше хубава двуцевка .. И като я пречупи, видя, че беше заредена. Г. Караславов, Избр. съч. II, 471. Грамадно ранено животно пречупва изведнъж крака и грохва пред мене. Д. Калфов, Избр. разк., 334. // В съчет. със същ. т я л о, к р ъ с т, г р ъ б н а к и под. Силно сгъвам, прегъвам напред или извивам, огъвам (тялото си, кръста си и под.). Когато третий път, с най-чисто смирение и набожност, пречупи старото си тяло, за да се поклони, той неволно съгледа под престола шишето, в което сякаш светеха очите на лукавия. Елин Пелин, Съч. I, 67. — Благодаря, Володя .. — Стателов пречупи гръбнак и се поклони ниско. Д. Добревски, БКН, 151. Повторили и потретили да го уверят сериозно в истинността на белите меджидии, но той и врат не пречупва даже да се обърне и погледне към поляната. З. Стоянов, ХБ, 342. Бея на кючек заигра, / .. / хубао снага извивай, / извивай, йоще пречупвай. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 117.
3. Рядко. Правя начупено (с чупки, извивки) нещо право. На кадифения загар на угарите играеше .. мараня и капризно пречупваше резедавата лента на акациевата горичка. И. Петров, НЛ, 37. Тая голяма и стройна колона пречупваше двата фланга и между тях стоеше друга плътна .. маса — това бяха пленниците. Й. Йовков, Разк. II, 227.
4. Прен. Разг. Обикн. с отриц. В съчет. със същ. в о л я, д у м а, х а т ъ р и под. Не изпълнявам волята, желанието на някого, отказвам да направя онова, което той иска от мене; прекършвам. Покорна и тиха, научена от майка си да не пречупва никога бащина воля, Латинка се свиваше в ъгъла и думица не смееше да отрони. НК, 1958, бр. 4, 4. Мъничка [Цанка], слабичка, никога не вика, не се кара, не се бие. А откъде е взела тая сила, която кара дори баба Тонка да не пречупва думата ѝ? М. Гръбчева, ВИН, 34. — Търпи, мълчи, гълтай и ти като мене — все да е на него по угодата някак, гледай да не му пречупиш хатъра. П. Тодоров, Събр. пр II, 239.
5. Прен. Променям някого по отношение на поведение, възгледи, интереси и под. в желаната от мене посока обикн. чрез натиск, настояване, принуда; прекършвам, преломявам. — Аз им заявих — .. — декларация няма да подпиша! От идеите си няма да се откажа! .. — Нашите катили, разбира се, също ще се опитат да ме пречупят, но те не ще успеят. К. Калчев, ПИЖ, 159-161. Да достигне вече двайсет осем години, без да наведе врат пред жена — и какво? — да дойде Панайотка, та да му сграбчи цялото сърце! Само веднаж трябваше тя да се мерне пред очите му и да го пречупи заведнаж! Д. Немиров, Б, 111. Той [мъжът] все се опитва да те транспонира в утрешния си ден, да те промени, пречупи, нагоди според себе си. Бл. Димитрова, ПКС, 66. — Теофил разбра, че ако убие жертвата си, ще се признае за победен, че за да възвърне спокойствието си, трябва да пречупи тоя човек, иначе сянката му ще го преследва цял живот. А. Дончев, СВС, 612. ● В съчет. със същ. х а р а к т е р. Целта е училището да създава добри стратези и практици с нов начин на мислене. „Децата трябва да свикнат да работят на максимума от възможностите си, да променят, пречупят характера си“, категорична е г-жа Вълчева. Кеш, 2002, бр. 36 [еа]. За мен беше чест да съм подчинен на пагона. Целта на казармата е да пречупи характера на човека. Ж. Драгостинова, ТИ [еа]. // Намалявам или унищожавам устойчивостта, силата на някого, като предизвиквам неувереност, отчаяние, униние и под. у него; прекършвам, преломявам, сломявам, съкрушавам, съсипвам. „Пред нещастието — бъди спокоен, за да го предотвратиш. След него — твърд, за да го преживееш. Инак, то ще те пречупи.“ Г. Стаматов, Разк. II, 20. // Намалявам силата или унищожавам проявата на някакво качество, навик и под. у някого; прекършвам. Демир не излезе от стопанството, .., а обратно — с някаква странна, изгаряща енергия заработи на кооперативния блок. Може би работата ще пречупи старите привички, може би той ще обикне новия порядък? А. Гуляшки, МТС, 303. Не бе я [Ния] виждал отдавна, .., струваше му се понякога, че я забравя, ..; че бе пречупил замайващата сила, която се излъчваше от нея и държеше като с ръка сърцето му. Д. Талев, ЖС, 321. След срещата им на улицата Петър разбра, че само ако отиде да я иска от баща ѝ, Нонка може да се върне. И колкото да му беше тежко да пречупи гордостта си, реши да отиде у тях и да поговори с баща ѝ. И. Петров, НЛ, 210. Там [в Сибир] хората не заякват и времето не минава в полезен труд, а в мъка от непосилна работа. Това пречупва волята и подкопава здравето. Д. Габе, МГ, 81.
6. Променям посоката на светлинен лъч, когато го пропускам през себе си. Смит .., хвана .. жълтото лъскаво топче, което беше нанизано на гердана между раковините .. То пречупваше лъчите на слънцето и блестеше ослепително. М. Марчевски, ОТ, 328. Вижте тоя сноп лъчи! Минават през каната и водата. По-гъстата среда ги пречупва. Ст. Волев, МС, 16. В стаята .. беше .. приятно, може би и заради това, че бяха спуснати белите щори, които пречупваха и омекотяваха напиращата отвън слънчева светлина. К. Калчев, СТ, 110. Сега можем да поясним защо нарекохме оптически по-плътни ония вещества, които пречупват по-силно. Физ. Х кл, 1951, 129.
7. Прен. С предл. п р е з. Осмислям, представям нещо чрез друго нещо, като го съобразявам с него. Зидаров умело пречупва класовата борба на епохата, .., през съдбата на едно семейство. Лит. ХI кл, 351. Неговото отношение, неговото разбиране за задачите на завода наистина се покриват с утвърдения план, той наистина пречупва тези задачи през общите интереси. Изк., 1950, кн. 3, 224.
8. Прен. С предл. п р е з. За човек на изкуството — творчески представям нещо, като го преработвам, изобразявам съобразно своя талант, умения, разбирания. Актьорът трябва винаги да има активно отношение към мислите на автора .. и като ги пречупи през своя талант, с творческата си фантазия, да продължи живота на героите в душите и сърцата на зрителите. Ив. Димов, АИДЖ, 161. ● Живописецът се вдъхновява от природата, но неговият творчески поглед я пречупва, пречиства и обобщава. НК, 1958, бр. 48, 6.
9. Прен. Рядко. Променям, сменям рязко посоката на движение. От най-напред отивахме по направление на постниците, но когато дойдохме на една доста голяма ливада, Михаил бързо пречупи право на север и ме заведе в гората. Ив. Вазов, Съч. ХV, 78. // Променям рязко нещо, неговите характеристики. Дядо Петко разбра от думите на дъщеря си, че тя не е добре .. Той на всяка цена трябваше да пречупи погледа ѝ, да отклони мислите ѝ. К. Петканов, МЗК, 62. Тя [социалистическата революция] пречупва съдбата на всеки един човек от планетата. НК, 1970, бр. 52, 4.
10. Диал. Чупя нещо повторно (Н. Геров, РБЯ). пречупвам се, пречупя се страд. Народът иска да знае .. кога ще се пречупят светотатствените пръсти на опозицията. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 15. Действителността в творчеството на тези поети се пречупва през особения психически строй на тяхното съзнание. Лит. ХI кл, 166-167.
ПРЕЧУ̀ПВАМ СЕ несв.; пречу̀пя се св., непрех. 1. Счупвам се на две части; прекършвам се, претрошавам се, строшавам се. Пак гръм... Над главите им затрещя дърво, пречупи се и прасна в пропастта. П. Стъпов, ГОВ, 131. Опитайте се да счупите хвойново клонче; ще ви се вие и усуква, както хиляди пъти го е усуквал вятърът, но няма да се пречупи. Н. Хайтов, ПП, 59. Когато при убождането иглата се е пречупила или останала в пръста, се търси медицинска помощ. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 8. Не пречупва се гръбнака / от един учтив метан. Ив. Вазов, Съч. II, 194. Па си грабна Марко Кралив / .. маждрако, / рече торба да претури, / маждрак му са, бре, прегъна / .. и пречупи. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 137.
2. Навеждам се, прегъвам се силно. — Трийсет лева — грубо изрече файтонджията, попремести калпака си, пречупи се на две и подложи черната си длан пред фенера. П. Михайлов, ПЗ, 115. Пречупи се [Калинков] .. в голямото кресло. А. Каралийчев, НЧ, 54. Кости побледня, наклони глава, пречупи се и заби чело в земята. Момчетата се разтичаха из дворищата и извикаха майките си. К. Петканов, Х, 181. Усетих как бавно паднах на коленете си, след това се пречупих в кръста, леко се наклоних .., паднах. Е. Чолова, ПД (превод) [еа].
3. За светлинен лъч — променям посоката си, след като преминавам през определена среда. Два шадравана пръскаха струите си нависоко и лъчите на залязващото слънце се пречупваха във водните капки, преди да се разсипят на елмази. А. Христофоров, А, 77. Бай Гоце Чанев отново напълни чашките. Един слънчев лъч се гмурна в тях, пречупи се и те пламнаха като разцъфнали лалета. Д. Спространов, С, 92. На Витоша .. блестящите слънчеви лъчи се пречупват от снежните кристали във всички цветове на дъгата. П. Делирадев, В, 250. Ние ще разгледаме .. падащи лъчи, които лежат в някое от главните сечения на призмата .. Нека да вземем едно тънко снопче от такива лъчи. При навлизането в призмата то се пречупва и приема нова посока. Физ. Х кл, 1951, 134.
4. Рязко се извивам (обикн. под прав или остър ъгъл), правя остра чупка, рязка извивка, ставам начупен, с чупка. Шосето, .., най-после се пречупи съвсем на изток и направи лакът. Ив. Вазов, Съч. ХV, 5. През тежките завеси на прозореца върху него падаше тънък сноп светлина, сянката му се беше пречупила — между стената и тавана. Др. Асенов, СВ, 151. Той не беше забелязал, че в коша бяха влезли вече някои мухи и след малко целият рояк, като се пречупи и слетя по-ниско, занавлича се също в коша. Й. Йовков, ВАХ, 175. // Индив. За поглед — отмествам се, насочвам се рязко в посока, различна от предишната. Обърна се [Али Пехливан] към тополчани, изгледа ги и веднага погледът му се пречупи, полюбува се на ботушите си. К. Петканов, Х, 149. Погледът на Дима се пречупи и се закова в едно хилаво, посърнало дръвче. К. Петканов, МЗК, 98. Славинов искаше да каже още нещо, но погледът му се пречупи, загледа се в безжизненото лице на Рилски. К. Петканов, В, 252.
5. Прен. За настроение, глас и др. — променям се рязко, като придобивам характеристики, противоположни на досегашните; прекършвам се. И в грубото сърце на Петър Овчаря запърха нежност .. Гласът му се пречупи. — Вано... Ванке... Стига си ревала, мари... Л. Михайлова, Ж, 70. Настроението на Катерина изведнаж се пречупи, тя се втурна, улови се на хорото и го дръпна след себе си. Д. Талев, ЖС, 309. Младата г-жа Габриел преведе. И страшният поглед на горския исполин се пречупи. Той се усмихна бегло. А. Страшимиров, Съч. V, 117. ● За характер. — Казват, че в казармата човек се променял! — Момчето преметна през рамо кърпата си и тръгна към помещението. — Дано и моят характер се пречупи, че да се върна вече друг. А промени ли се характерът ми, аз знам вече какво да правя. Кл. Цачев, МВ, 250. Веселият му нрав се пречупи. Младежкото сърце тъгуваше. Обидата и разочарованието останаха дълбоко в сърцето му. Кр. Кръстев, К, 46. ● В съчет. със същ. н е щ о като подлог. След това като че се пречупи нещо у Раля. Ни му даваше сърце да се наддумва и да хитрува пред старите на кръчмата, нито пък да се шегува с момците по кладенци и хора. П. Тодоров, И I, 119. От ден на ден Кръстю ставаше по-мълчалив и по-мрачен. Той пак си беше любезен и внимателен към учителя, но се виждаше, че нещо беше се пречупило в него. Г. Караславов, ОХ I, 279. Може би и сам [Бенковски] не вярваше на думите си. Нещо беше се пречупило в душата му, което идеше по-скоро от общото униние около него. Л. Стоянов, Б, 129. И в тия минути му беше най-тежко. Нещо се пречупваше в гърдите му и убиваше желанието му за работа. И. Петров, НЛ, 165. Тия думи бяха казани за Людмила. Людмила ги чу, тя изгледа с дълъг поглед жената на бригадира и замълча. Нещо изведнъж се пречупи у нея, пареща буца заседна в гърлото ѝ. Очите ѝ овлажняха. А. Гуляшки, СВ, 247. // Изгубвам устойчивостта, твърдостта, силата си и ставам неуверен, отчаян, унил; сломявам се. След туй [катастрофата] той беше разбит и физически, и нравствено; неговата натура не издържа; тя се пречупи. Бълг., 1902, бр. 449, 1. Празни бяха усилията на Каина да я [Коломаин] намери .. Пречупи се отеднаж силното сърце под мъката — .. Той чупеше ръце .. бе луд от скръб. Н. Райнов, БЛ, 31-32.
6. Прен. Отстъпвам от позициите, възгледите, разбиранията си и под. и променям коренно поведението си под натиска или настойчивостта на някого. Никога Илия не е бил толкова сладкодумен. Ганка сведе дълбоко глава, изслуша го и се пречупи. Дано пък е късмет. Г. Караславов, Избр. съч. I, 329. Ще се пречупи ли най-сетне баш комитата, или ще удържи докрай своето поведение? Ст. Дичев, ЗС II, 773. А по-слабите или ще се впиянчат, или ще се пречупят и продали се, ще тръгнат по пътя на безчестието. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 184. // Преставам да бъда твърд, упорит, да поддържам някакво поведение и се поддавам на силно външно въздействие — уговаряне, измъчване и под., като се съгласявам да изпълня исканото от мене; отстъпвам, предавам се. — Ако ти дойде редът да ти включат динамото и тялото ти се затресе от тока, трябва да знаеш, че в същото това време и в ей тоя същия град още десетки други като тебе треперят от тока и мълчат и ти ли ще бъдеш най-слабият, дето ще се пречупи? Б. Райнов, ДВ, 224. — Къде се намира отредът? — настояваше Момешки. „Не искаш какво да е, ..“ — мислеше си Петканов и още по-твърдо се кълнеше в себе си да не продума нито дума, да не се пречупи пред врага! К. Калчев, ЖП, 426.
7. Прен. Спирам, изчезвам; секвам. Жената става, гледа го [момъка] с ненавист и изсъсква: — Ще се махна! Ще видиш! .. Ала внезапно устремът ѝ се пречупва, тя бързо се връща, навежда се към него и му шепне. К. Константинов, СЧЗ, 32-33. Насилва се да го [птичето] надмине .. с трелите, с чудните извивки .. Но не успява. Внезапно спира, пречупва се песента му. П. Михайлов, МП, 64.
8. Прен. Отразявам се, намирам място, израз. Той се мъчи да изкове една гранитна поетическа философия, в която се пречупват противоположни настроения — скептичност и вяра, зов за непокорство пред съдбата и мистична молба за милосърдие над човека. Р, 1927, бр. 242, 2.
◊ Пречупва ми се / пречупи ми се кръстът. Разг. Много се изморявам от работа или от продължително носене на нещо тежко. Днес изскубах всичките бурени. Капнах от умора .. Щипеш като гъсок тревата между плочите и мислиш, че работа вършиш. А моят кръст се пречупи. А. Каралийчев, НЗ, 147-148. Пречупвам / пречупя врата на някого. Разг. Покорявам, подчинявам някого напълно на волята си. Навън ще останат само най-едрите земевладелци, но и те, .., ще се примирят и ще дойдат при нас. Ще се примирят ли? — засмя се учителят .. Ще се примирят те, ама когато им стъпим на шията и им пречупим врата! А. Гуляшки, Л, 468-469. Пречупвам / пречупя гръбнака на някого, нещо. Разг. Сломявам, унищожавам силата на някого, на някакво явление. Пикът на този процес [русификацията на Украйна] се пада върху 1932-1938 г. — Голодомор, когато от изкуствено създадения .. глад умират около 10 млн. украински селяни. А тъкмо селска Украйна — .. е била носител на украинския език и култура, традиции и обичаи. Голодомор е пречупил гръбнака на селянина, вкарал го е в колхози, смазал го е психически. Нов., 2007, бр. 70 [еа]. Нали затова плащаме заплатите на полицаите — да вкарат в пътя престъпниците, убийците, крадците, .., да пречупят гръбнака на тотално развихрилата се улична, битова и организирана престъпност. Мон., 2005, бр. 2430 [еа]. Пречупвам / пречупя гръбнак <а си> (кръст) <пред някого>. Разг. Угоднича, лакейнича. Не искал [Манол] повече да пречупва гръбнака си, защото имал чест и доблест. К. Калчев, ЖП, 142. Пречупвам / пречупя на дявола опашката. Диал. Обикн. в св. Превъзмогвам у себе си омраза, вражда или лоши намерения, като се отказвам да извърша нещо лошо или се съгласявам, скланям за помирение. Пречупвам / пречупя нещо през призмата на нещо. Книж. Възприемам нещо, отнасям се към нещо от определена гледна точка, от някакво гледище. Книгата съпоставя различни култури, пречупва ги през призмата на светоусещания, формирани от „други“ обстоятелства. Култ., 2004, бр. 2 [еа]. Впечатленията за една чужда страна в повечето случаи са повърхностни. Те винаги се пречупват през призмата на разбирането за живота от отделния човек. ЖД, 1969, кн. 11, 14. Пречупвам / пречупя перото на някого. Книж. Ставам причина някой да прекрати писателската, журналистическата си и под. дейност, изяви. Съсипан материално и смазан душевно, той не скръства ръце, макар че властта му пречупва перото с запрещението да издава свой вестник и да пише в чужди. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 87. Преждевременната смърт пречупва изобличаващото перо на Алеко Константинов. Лит. ХI кл, 6. Пречупвам / пречупя ръцете (краката) на някого. Разг. Грубо. В условно наклонение и бъд. Употребява се като закана към някого, че ще го накажа жестоко. — Я да го видя онзи, дето ще посмее да оре! .. — Краката му пречупвам! Й. Йовков, ЧКГ, 127. Утре аз ще му [на учителя] вържа ръцете собственоръчно и ще го проводя в околийското .. А на Нямото ръчичките му ще пречупя. А. Каралийчев, СР, 30. — Очите да гледат, ама ръцете да не пипат, че ги пречупвам! Й. Йовков, Ж 1945, 126.