скъ̀ршвам - първо лице, единствено число, сегашно време скъ̀ршваш - второ лице, единствено число, сегашно време скъ̀ршва - трето лице, единствено число, минало свършено време скъ̀ршваме - първо лице, множествено число, сегашно време скъ̀ршвате - второ лице, множествено число, сегашно време скъ̀ршват - трето лице, множествено число, сегашно време скъ̀ршвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време скъ̀ршвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време скъ̀ршвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време скъ̀ршваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време скъ̀ршваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време скъ̀ршвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение скъ̀ршвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение скъ̀ршващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие скъ̀ршващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие скъ̀ршващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие скъ̀ршваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие скъ̀ршващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие скъ̀ршващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие скъ̀ршващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие скъ̀ршващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие скъ̀ршващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие скъ̀ршвайки - деепричастие скъ̀ршвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие скъ̀ршвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие скъ̀ршвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие скъ̀ршвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие скъ̀ршвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие скъ̀ршвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие скъ̀ршвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие скъ̀ршвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие скъ̀ршвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие скъ̀ршван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие скъ̀ршвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие скъ̀ршваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие скъ̀ршвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие скъ̀ршваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие скъ̀ршвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие скъ̀ршваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие скъ̀ршвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие скъ̀ршваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
скъ̀ршвам, -аш, несв.; скъ̀рша, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Пречупвам, прекършвам. Едно провисено от ябълка клонче я удари по лицето. Тя не повдигна с ръка клончето, та да си стори път, а го скърши и захвърли. Влайков. Завея вятър от море, / скърши ми гранка маслина, / падна ми гранка от горе, / удари в гушка Калина. Вазов. 2. Диал. Като се движа, извивам изведнъж в друга посока. Най-сетне Сивко се изви нагоре, сякаш се заби в небето, па изведнъж скърши към юг и литна над гората. Ст. Загорчинов. Ястребът заклати криле, скърши, изви надолу над шосето и се понесе над реката към отсрещния склон. Н. п. Филипов. 3. Диал. Извивам (тяло, снага). Гайдата спря пред тях, подкани ги за кръшна игра. Спогледаха се, скършиха снаги, подадоха ръце напред и пъргаво затропкаха. К. Петканов. 4. Диал. Като пея или свиря, правя внезапно промяна в тона, мелодията, гласа, или внезапно прекъсвам. Пелинко отведнъж скърши свирнята и подкара пак тъжна. Елин Пелин. Е — скърши глас и завърши неочаквано, — ако сте ни разбрали, добре. Дим. Ангелов. Метна кавалджия очи / около си, па проточи, / а че жална песен скърши — / потно чело да обърше. К. Христов. 5. Прен. Пречупвам, сломявам. Но пак / не ще да скърши нищо твърда воля, / и няма аз до век да се разкая. П. П. Славейков. Дано младост в нея не заглъхне, / дано в грижи хубост не изсъхне, / и в живота майчиното бреме / да не скърши радостта ти с време. П. П. Славейков. скършвам се, скърша се страд. □ Скършвам вежди — извивам вежди. Скокни, тропни, Донке ле, / погледни ме, / скърши вежди, либе ле, / намигни ми. Нар. пес. Скършвам му хатъра (волята) — отказвам да изпълня желанието му, волята му. Види се, татко искаше да услужи на стария си познайник, та не му скърши хатъра. Прие сина му. И работата тръгна. Д. Немиров.Виж повече