ЛЕКСИТ


Основна форма: привъ̀ршване - Съществително нарицателно, среден род

Форми:

привъ̀ршване - единствено число, нечленувано
привъ̀ршването - единствено число, членувано

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 привършване - започване
2 привършване - подхващане
3 привършване - почване
Виж повече

Резултати от: Речник на българския език

ПРИВЪ̀РШВАНЕ

ср. Отгл. същ. от привършвам и от привършвам се. След привършването на напрегнатата и еднообразна целодневна работа Станка грабваше месалчето си и хукваше навън. Г. Караславов, ОХ II, 607. Към привършването на вечерята се чу глъчка откъм вратника. К. Петканов, ЗлЗ, 118. Брашното е на привършване и трябва да искаме да ни се прати. Й. Йовков, ЧКГ, 27.

Виж повече