прика̀звам - първо лице, единствено число, сегашно време прика̀зваш - второ лице, единствено число, сегашно време прика̀зва - трето лице, единствено число, минало свършено време прика̀зваме - първо лице, множествено число, сегашно време прика̀звате - второ лице, множествено число, сегашно време прика̀зват - трето лице, множествено число, сегашно време прика̀звах - първо лице, единствено число, минало несвършено време прика̀звахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време прика̀звахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време прика̀зваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време прика̀зваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време прика̀звай - второ лице, единствено число, повелително наклонение прика̀звайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение прика̀зващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прика̀зващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие прика̀зващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие прика̀зваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прика̀зващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие прика̀зващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие прика̀зващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие прика̀зващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие прика̀зващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие прика̀звайки - деепричастие прика̀звал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие прика̀звалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие прика̀звалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие прика̀звала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие прика̀звалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие прика̀звало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие прика̀звалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие прика̀звали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие прика̀звалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие прика̀зван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие прика̀звания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие прика̀званият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие прика̀звана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие прика̀званата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие прика̀звано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие прика̀званото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие прика̀звани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие прика̀званите - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 нареждам - говоря - приказвам - бъбря (разг.) - бърборя (разг.) - бръщолевя (пренебр.) - дрънкам (пренебр.) - дърдоря (пренебр.) - плямпам (пренебр.) - плещя (пренебр.) - меля (пренебр.)2 говоря (с някого) - приказвам - бъбря (разг.) - общувам - разговарям - беседвам - събеседвам - комуникирам (книж.) - лафя (разг.)
- 1. приказвам
- - Вода гледа, за огън приказва
Виж повече- - За вълка приказваме и (а) вълка (той) в кошарата
- - За вълка приказваме и (а) вълка (той) насреща
- - Пак ще <си> приказваме
- - Приказвай на вехтата ми шапка
- - Приказвай на старата ми шапка
- - Приказвай на съдраната ми шапка
- - Приказваме на различни езици
- - С бога съм приказвал
- - С господа съм приказвал
- - С гъза си приказвам
- - приказвам
- - Гаче на книга го чета, приказвам
- - За паешка кълка, приказвам
- - Като картечница, приказвам
- - Като латерна, приказвам
- - Като навита машина, приказвам
- - Като от кон, приказвам
- - Като разпран, приказвам
- - Като <че> по (на) книга <чета>, приказвам
- - На аба, приказвам
- - На ангро, приказвам
- - На вересия, приказвам
- - На веялица, приказвам
- - На дъжд и на лапавица, приказвам
- - На едро, приказвам
- - На кукла, приказвам
- - На стената (стените) <сякаш>, приказвам
- - Под (на) нос<а си>, приказвам
- - Приказвам вече с мъртвите
- - Сякаш че на дърво приказвам
- - Ти да чакаш, че в събота да приказваш!
- - Криво да седим, право да приказваме
ПРИКА̀ЗВАМ, -аш, несв.; (остар. и диал.) прика̀жа, -еш, мин. св. прика̀зах, св. 1. Прех. Само несв. Изказвам, изразявам устно някаква мисъл, съобщение, факт и под.; говоря. — И защо ли ги приказвам всичките тез работи — продължи Нона, — изказвам сама всичко, каквото имам, откривам тайните си. Й. Йовков, ЧКГ, 22. Тя почервеня от гняв и изсъска ожесточено: — Не приказвай глупости. Д. Димов, Т, 522-523. Той виждаше, че не чини да мълчат, а пък не знаеше какво да приказва. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 53. — Я ми кажи ти защо ни приказваш тия бабини деветини. Ал. Константинов, БГ, 90. В битка с живота се вече задушавам: / срещам усмихнати погледи чужди, / думи притворни приказвам и слушам. Ив. Вазов, Съч. I, 152. Той не мисли какво приказва.
2. Непрех. Само несв. Обръщам се към някого с думи, с реч; говоря. — Какво можеш да ни кажеш ти по тая работа? — Кой? Язе ли? — Че ти, ами .. нали на тебе приказвам. Елин Пелин, Съч. I, 197. Той беше станал много бъбрив. И приказваше все на Ранка, подхвърляше ѝ двусмислени закачки, караше я да се смее, да се черви. Й. Радичков, СЛ, 40. До войводата вървеше и му приказваше непрестанно Райко, наметнат с овчарския си клашник. Ст. Загорчинов, ДП, 174. Доде му приказвах аз, той не преставаше гласно да псува, да хули гърците. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 32. // Прех. и непрех. Обръщам се към някого с думи, с реч, за да му съобщя или разясня нещо; говоря. Най-приятно му [на Ботев] било, когато вечер се нахранвали всичките и той седне посред тях, а тия образуват колело и всички слушат какво ще да им приказва. Н. Ферманджиев, РХ, 200. А драго му беше, че има такъв син и все за туй приказваше на Сарандовица. Й. Йовков, ВАХ, 87. Домакинята загледа младия мъж: — Стамене, аз те знам. Приказвала ми е Гунка много пъти за тебе. Г. Райчев, ЗК, 222. — Отечеството виси на косъм, а ти ми приказваш за Италия, изселване. Г. Стаматов, Разк. I, 91. Тя [мама] зе за такива работи да ми приказва, които ме е яд да ги слушам. Т. Влайков, Съч. II, 5.
3. Непрех. Само несв. Обикн. с обст. поясн. Изказвам, изразявам с думи, чрез устна реч мислите си, изказвам се гласно по някакъв начин, обикн. в съответстие с особеностите на мисленето, характера, темперамента си, състоянието си и под.; говоря. — Имаш право, бай Рачко, много умно приказваш. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 173. — Аз не съм облечен като вас, не приказвам като вас, не ви приличам. Й. Йовков, Ж 1945, 118. Пъргаво и работно чедо е. Приказва сладко и разумно. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 177. Има, изглежда, някакъв аналогизъм между живата и писмената реч: който приказва добре, обикновено не пише добре. А. Далчев, ИСУ, 195. — Господине, рече рибарът на своя гост, вий приказвате като по книга. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 232. Приказвам несвързано.
4. Непрех. Само несв. Обикн. с предл. з а. Изказвам устно мнението си, становището си за нещо, по някакъв въпрос или за някого; говоря. — Твоят Иван е тука. Често идва и все за тебе приказва. Г. Стаматов, Разк. I, 68. — Та ти и сам си ловил белка, а? — .. — Зайчар за белка да приказва. Че ти на белка дирите не познаваш. Елин Пелин, Съч. II, 104. Увлечена да приказва за светци и праведници, стрина Венковица тогава и сама изглежда като божа праведница. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 167.
5. Непрех. Само несв. Обикн. с предл. с. Водя разговор, разменям устно мисли, мнения, информация с някого; говоря, разговарям. Актьорите се разоблачаха зад завесата и приказваха весело с приятелите, които бяха дошли да ги поздравят. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 108. Във фоайето на театъра тя се спря да приказва с две жени. М. Грубешлиева, ПП, 221. Ян Бибиян и Калчо до тъмно седяха на любимото си място и приказваха. Елин Пелин, ЯБЛ, 10. Той се чуди как му е дошла тая беля на главата и тука гледа подозрително на всички, мълчи и не приказва с никого. К. Величков, ПССъч. I, 68. — Сношка вечер, мило любе, / на порти стоеше, / на порти стоеше, любе, / с друго приказваше. Нар. пес., СбВСтТ, 655. // Обикн. с предл. з а. Обсъждам, коментирам, разисквам нещо, някакъв въпрос с някого; говоря, разговарям. Димитър не беше приказвал още със своите братя за всички тези мисли и кроежи. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 41-42. Не вярвам да е било за политика .. А щом не сме приказвали за политика, значи, приказвали сме за поезия. Б. Райнов, ТП, 207. Пътищата бяха кални и хората се събираха по кръчмите като мухи, пиеха и приказваха за лошото време. Елин Пелин, Съч. III, 56. На тая тема твърде често приказвахме с Хаджи Ибрахима. Й. Йовков, Разк. II, 29. — С тебе да приказва човек по литературата е сѐ едно, като да говори с оня, дето вей навън. Ив. Вазов, Съч. ХII, 11.
6. Непрех. Само несв. Разг. Служа си с устна реч като средство за общуване; говоря. Не знам дали са много щастливи хората, които не умеят да приказват. Но несъмнено е, че тяхното общество не е от най-веселите. Ив. Вазов, Съч. IХ, 135. // Умея, мога да си служа с устна реч; говоря. И малкият проговорил вече. Христо де, приказвал вече. Й. Йовков, Разк. I, 60. Оно биле три орисници .. и орисвале детето. Първата рекла: — Дайте да го умориме. А втората рекла: — Недейте, нека стане тамън да приказва, па тегива да го умориме. СбНУ ХLI, 451. Тя не приказва, няма е. // С обст. поясн. Изричам, произнасям отделните думи в реч по начина, определен чрез обстоятелственото пояснение; говоря. Те войниците ядат лакомо, смеят се, приказват високо и техният чужд и непонятен език звучи странно и грубо. Й. Йовков, Разк. I, 109. Ходеше все с наведени очи, приказваше тихо, с глух глас. Д. Талев, И, 385. — Приказвай полека, ще събудим хората. През тия тънки стени се чува ужасно. Елин Пелин, Съч. IV, 197. Една дружина от троица души на противоположния край приказваше по-тихо. Ив. Вазов, Съч. IХ, 159. // Прех. Диал. В съчет. със същ., означаващо някакъв език, — владея и използвам, говоря съответния език. — Говоря влашки, приказвам молдовски. Ив. Вазов, Съч. VII, 22.
7. Непрех. Само несв. Разг. Имам уговорка, споразумение с някого за нещо; говоря. — Подметките струват не 75, а 85 лева. Тъй приказвахме. Й. Йовков, ОЧ, 21.
8. Прех. Само несв. Само мн. Разг. Разпространявам слух; говоря. — Какво приказват, стрино? Наистина ли татко е взел парите на дядо? .. — Дрънкат си хората. Елин Пелин, Съч. III, 67. — Срам ме е като слушам какво приказват хората за тебе. Й. Йовков, Ж 1945, 91. — Не, не! Аз още днес... още днес ще му кажа, че връщам годежа... каквото щат да приказват хората! П. Стъпов, ЖСН, 245. „Ненапразно приказват, че се е върнал малко ненормален.“ Г. Стаматов, Разк. I, 96. За него в града приказват много лоши неща.
9. Прех. Диал. Одумвам някого; говоря, приказувам. — Какво мислят да правят? Да ме убият ли? Нека направят и туй чудо, та да ги приказва мало и голямо, нека ме уморят. Й. Йовков, Б, 91. — Те да се сговарят, стрино Петкано, и хората няма да ги приказват. П. Тодоров, Събр. пр II, 115. Големият град Шумен, дългите и широки улици струваха са на Иванча тесни; през дето и да минеше, с когото и да са срещнеше, той мислеше, че се него гледат и се него приказват. Ил. Блъсков, ПБ II, 101.
10. Прех. Остар. и диал. Разказвам, казвам; приказувам. Гърците много обичаха приказките и басните и сичко, що ся случеше, те го с басни приказваха. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 92. За Хитър Петра .. приказват една доста смешна приказчица. Ил. Блъсков, Китка VI, 1877, кн. 16, 6. Не зная дали ви съм приказвал някога историята на Каина. С. Радулов, НД (превод), 33. — Прикажи ми, моля ти се, бабо, как стана всичко това. Много ще ти бъда благодарен. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 31. „Дружино вярна, сговорна, / я току да ви прикажа / ква съм съня сънувал / в събота спроти неделя.“ Нар. пес., СбНУ ХLVI, 214.
11. Прех. Диал. Изповядвам; приказувам. Духовникът приказва, т. е. изповядва. СбНУ ХХIХ, 270. Отишел при един поп и му приказал греовете си. СбНУ III, 179.
12. Непрех. Остар. Обикн. с предл. з а. Съобщавам, давам сведения за нещо; говоря, приказувам. Херодот еще в V-ий век преди Р. Х. [Рождение Христово] приказва нещо за словените. Й. Груев, Лет., 1872, 208. Библията приказва за Ноя, че като излезнал из ковчега, веднага принел Богу на жертва различни животни. Г. Йошев, КВИ (превод), 8. Най-богатите на земята, както приказва една английска газета, не са у Европа, а у Америка. Лет., 1871, 202. приказвам се, прикажа се страд. от приказвам в 1, 8-11 знач. — Такива работи, Гино, и на шега не бива да се приказват. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 54. — Такъв живот не е живот, а робия! .. — На хляб такива думи не се приказват — от Бога е грехота, от хората — срамота. К. Петканов, Х, 32-33. Говореше само Тодор, защото Аничка, ако и да се въртеше наблизо и чуваше какво се приказва, мълчеше и само очите ѝ като че се смееха. Й. Йовков, ЖС, 78. После аз чеках с надежда дано поне на отпуст ся прикаже някое словце за погиналите наши юнаци на бой. ДЗ, 1868, бр. 46, 174. приказвам си, прикажа си възвр. и взаим. от приказвам във 2 и 10 знач. Минтан .. се заоглежда да не би някой да подслушва и после да го разнесе из селото, че си приказва сам като луд. К. Петканов, ДЧ, 76-77. Кума Лиса обикаляла наоколо и повтаряла: — Ясней, небе, мръзни, вълча опашко! .. — Какво си приказваш, Лисано! — попитал я Вълчо. Ран Босилек, ВП, 35. Двете госпожици .. важно се разхождат под ръка из двора и весело си приказват. Елин Пелин, Съч. I, 189. Пътниците, огънати добре в дебелите си дрехи, няколко време не си приказваха. Ив. Вазов, Съч. ХII, 11. Запознах се в тъмницата с известният вам Костаки ефенди и с него прекарвах своите вечери, като си приказвахме любовните си приключения. Св. Миларов, СЦТ, 50. — Туй да видя само, друго не искам, сетне ме прибери [Боже] и мене при стопанина ми, при сина ми, че и с тях има много да си прикажем. В. Милев, РК, 67. приказва се, прикаже се безл. от приказвам в 1-5, 7-11 знач. А хубаво се приказва на воденица. Наберат се много мливари от разни села, .., па насядат отвън на тревата, .. пушат и разказват по всякакви вопроси. Н. Попфилипов, РЛ, 4. — Пък, такова, Николинке, за снощното... никому нито думица... За такива неща не се приказва никому... Чуваш ли! Г. Райчев, ЗК, 61. Най-долният етаж бе млекарница. Влязох в нея, потърсих йогурт и чух, че се приказва на български. П. Шатев, МПР, 82.
ПРИКА̀ЗВАМ СЕ несв.; прика̀жа се св., непрех. Остар. и диал. 1. Съобщавам, обявявам, представям се какъв съм или откъде съм; приказувам се, казвам се. Мой баща .. ми е казвал за вас, че сте били достове с него и много добро е видял от тебе, ама аз се не сещам, че сте вия, та да ви се прикажа. Т. Крайчов, ДДС [еа]. Она веднъж се сетила, дека това са нойните деца; приказала се, че им йе майкя. Нар. прик., СбНУ ХIV, 131. — Синко Анкуле, Анкуле, / послушай, сине, майкя си; / доде се сине прикажеш, / он че те, синко, погуби — / той е горска войвода! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 256.
2. Изповядвам се; приказувам се. Приказвам се, значи изповядвам се. СбНУ ХХIХ, 270. Отиде при духовника да ся прикаже. Н. Геров, РБЯ IV, 273.
3. С предл. с. Имам познанство, познавам се с някого; приказувам се (Н. Геров, РБЯ). Той ся приказва с цяло Карлово. Н. Геров, РБЯ IV, 273.
4. С предл. с. Имам се с някого; приказувам се. При вратата на женската черкова ей я насреща ѝ невяста Джуровица .. Тя се много приказваше с нея. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 223.
ПРИКА̀ЗВАМ СИ несв., непрех. Обикн. с отриц. Поддържам връзки, отношения с някого; говоря си, общувам. — Но на̀, хаджият се докачил и от петнайсет години не си приказват с дяда Давидка. Ив. Вазов, Съч. ХII, 9. Те бяха се карали за нещо и не си приказваха. Елин Пелин, Съч. III, 56. А с Качо Камарашки, съседа му, разправията стана за една межда и три години оттогава вече не си приказват. Ст. Даскалов, БМ, 11-12. Макар че от две години насам работеха в една бригада, леля Добра и стрина Йова още не си приказваха. Черемухин, СбСт, 391. Приказваш ли си вече с нея или още сте скарани?
ПРИКА̀ЗВА МИ СЕ несв., непрех. Имам желание да приказвам, да говоря за нещо; говори ми се. Той тури точка на своята излиятелност. Очевидно не му се приказваше за тия работи. Ив. Вазов, Съч. Х, 40. И да им покажа, че не му се приказва, дядо Моско отвърна погледа си от тях [селяните] и се загледа пред себе си. Й. Йовков, ВАХ, 79. — Коложега — подхвана Богдан с друг, ленив глас, сякаш не му се приказваше. Ст. Загорчинов, ДП, 348. — Оставете ме на мира! Тая вечер не ми се приказва. К. Петканов, СВ, 145.
◊ За вълка приказваме и (а) вълкът (той) в кошарата (насреща). Разг. Употребява се, когато неочаквано се появява някой, за когото в момента се говори.