общу̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време общу̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време общу̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време общу̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време общу̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време общу̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време общу̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време общу̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време общу̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време общу̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време общу̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време общу̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение общу̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение общу̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие общу̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие общу̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие общу̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие общу̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие общу̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие общу̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие общу̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие общу̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие общу̀вайки - деепричастие общу̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие общу̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие общу̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие общу̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие общу̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие общу̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие общу̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие общу̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие общу̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 дружа - събирам се (разг.) - срещам се - виждам се - общувам - контактувам - другарувам - сбирам се (разг.)2 говоря (с някого) - приказвам - бъбря (разг.) - общувам - разговарям - беседвам - събеседвам - комуникирам (книж.) - лафя (разг.)
ОБЩУ̀ВАМ, -аш,
несв., непрех. С предл. с. Създавам, поддържам връзки, взаимоотношения с някого, разговарям, срещам се с някого; контактувам. Йовков беше затворен човек и живееше много уединено. Не общуваше с никого — нито с румъни, нито с българи. Й. Стратиев, СбАСЕП, 383. Той [Валери] и не искаше да има някой друг, той само с баща си можеше да общува. Ал. Томов, П, 130. На всички приеми присъствуваше и Евгений, колкото и до късно да траеха. — Да се учи, да не бъде див пред хората, да свикне да общува с интелигентни и интересни хора! П. Спасов, ХлХ, 180. И заразен от красноречието на събеседника си, той приказваше по-високо и по-разпалено отколкото обикновено, защото всички ние се влияем от хората, с които общуваме, нагаждаме се към техния език и говор. А. Дончев, СВС, 29. Общувам с интелигентни хора. Общувам с народа. // Разш. С предл. с. Влизам или се намирам във връзка, досег, допир с някого или нещо; контактувам. Остава ни само да общуваме с природата, да търсим нейната близост. Й. Радичков, СР, 73-74. Общувам повече с книгите, отколкото с хората.Виж повече