примѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време примѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време примѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време примѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време примѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време примѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време примѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време примѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време примѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време примѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време примѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време примѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение примѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение примѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие примѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие примѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие примѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие примѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие примѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие примѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие примѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие примѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие примѝрайки - деепричастие примѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие примѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие примѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие примѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие примѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие примѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие примѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие примѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие примѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ПРИМЍРАМ, -аш, несв.; примра̀, -ѐш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. примря̀л, -а, -о, мн. примрѐли, св., непрех. 1. Изгубвам съзнание, като че ли умирам; припадам, прималявам, премирам1. Какъвто беше кибритлия Тошо кипна, цапна съседа си уж на шега по главата, но човекът падна и примря. Едва го свестиха докторите. Ст. Даскалов, БМ, 12. Кърсердарите държаха здраво Филчовица .. При всеки удар тя изпискваше, примираше от болки. К. Петканов, Х, 184. Дотича из отдалеченото краище босоного хлапе и уплашено обади, че Пенка примряла от жега. Елин Пелин, Съч. I, 163. — Жива и здрава да си — додаде той, ала Яна не го чу. Тя бе примряла от изтощение. Д. Талев, СК, 128. Сестра Евлампия усети близостта на огъня и примря в ситна пот, избила по челото ѝ. Д. Вълев, 3, 185. Гьоргьовица го послуша / .., / та йотиде при налбатин. / Кат я виде налбатинат, / триж йумира, триж примира, / три пъти го с вода заливаха. Нар. пес., СбНУ ХIV, 76.
2. Обикн. с предл. з а и в съчет. със същ. Изпитвам голяма нужда, силно желание за нещо, без което се чувствам зле; умирам. На Гошо много му се пушеше. Примираше за цигарка. Б. Болгар, Б, 222. Люшнала го [Кумчо Вълчо] люта треска. И той за вода примира. Ран Босилек, Р, 64. Жена му [на Бедняка] се разболя и умря. Децата — разпръснати като малки пилци .. Бозайничето примира за майчина гръд. Ц. Церковски, Съч. III, 288. — Е? Тъй ли било! Значи пъдите ме, а? Добре, добре! Хайде, бре Петко, да си ходим, щом ни пъдят! Не съм примряла за кръщенето им, нито за веселбата! Г. Райчев, ЗК, 113. — Хм! — заоглежда ту нея, ту стаята Тончо. — Ами тука ли спиш? — Па тука, та... — разсмя се Гана и разчорли с ръка косата му. — Не бой се, никой не е примрял за мене! Ст. Даскалов, СЛ, 72.
3. Прен. Обикн. с предл. о т и в съчет. със същ. за емоция. Преживявам силно вълнение, в резултат на което усещам слабост, безсилие; прималявам, премирам1. Когато вечерта се спущах по козята пътека към тъмните колиби, аз примирах от вълнение. Елин Пелин, Съч. II, 63-64. Тя примира от нежност, а устните ѝ парят като въглени. Ст. Марков, ДБ, 124. В този миг се чу изтракване на врата — в дъното на пруста стоеше човек. Двете жени примряха от страх. К. Калчев, ЖП, 434. Дошло лошото, дошло за двама ни. И добре, че сме заедно, а иначе сама бих примряла от мисъл и боязън. М. Смилова, ДСВ, 149. Тя примираше от удоволствие. Искаше ѝ се да го целуне тука. Д. Цончев, М, 18. // Прен. От силно вълнение, неочаквано преживяване се сковавам, изтръпвам, сякаш преставам да дишам; замирам. И изведнаж тя изписка леко и примря. Зад чистото стъкло на прозореца се появи лице на младеж, мъртвешки бледо и неподвижно. П. Вежинов, НС, 157. Знаеш ли чий бил този глас .. На началника, бе! Ами сега!... Изтръпнах, примрях, сърцето ми а-а да спре. Ал. Карасимеонов, СбСт, 394. Всичко живо замря в очакване. И дръвчетата наоколо като че примряха. Ем. Коралов, ДП, 106.
4. С предл. о т и в съчет. със същ. с м я х. Означава много силно и неудържимо извършване на действието, до прималяване; умирам, премирам1.