присмеху̀лство - единствено число, нечленувано присмеху̀лството - единствено число, членувано
ПРИСМЕХУ̀ЛСТВО, мн. -а, ср. 1. Качество или проява на присмехулник; присмех, присмиване, надсмиване, насмешливост, ирония. В погледа му, както и в крайчеца на разтегнатите му устни, имаше присмехулство и презрение. Т. Харманджиев, Р, 43.
Керанов долови, че се промъква страх в присмехулството към чудаците в общината. Д. Вълев, Ж, 6. Навред лицемерие, гнусно присмехулство, безнравственост, безчувственост .. и ласкателство. Пр, СбПер. п II, 155.Виж повече2. Обикн. мн. Рядко. Думи, изрази, жестове, с които се изразява присмех, подигравка; насмешка, присмиване. Но Благодумов не се благодареше на тоя повърхностен успех, дължим само на теоретически охулвания министерството и на ловките игрословия и присмехулства въз консерваторите. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 211.