по̀дбив - единствено число, нечленувано * по̀дбива - бройна форма по̀дбивът - единствено число, членувано - пълен член по̀дбиви - множествено число, нечленувано по̀дбивите - множествено число, членувано
ПО̀ДБИВ м. 1. Разг. Обикн. в съчет. с предл. н а. Шега. — Не знам на твоето палто какво още би се скъсало — рече на подбив Покорни и му изгледа мръсния дрипел. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 84. — Пея днес в Дома на покойниците и каруцарите в механата ми викат на подбив зам.-поп. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 4.
2. Остар. и диал. Подигравка, присмех. — Ти си винаги сербез, зная — с нескриван подбив го прекъсна мама. С. Чилингиров, ХНН, 189. — Деяна си има вече зет — защо му са аргати! — подметна червендалестият селянин. Погледите на всички се впиха в прежния Деянов ратай, за да видят какво ще прави след тоя парлив подбив. Г. Караславов, СИ, 103. Макар Илийко да беше станал за подбив на хората, Дельо добре знаеше кой е той и какво може. А то, гдето се е пропил — нищо. Ст. Чилингиров, ПЖ, 126. Показа се и Донка на вратата.., чу и подбивите на нейните дружки, връцна се вкъщи и се прихлюпи да плаче. Китка V, 1886, кн. 14, 37.
◊ Вземам / взема на подбив някого или