протѝвников - единствено число, мъжки род, нечленувано * протѝвниковия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член протѝвниковият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член протѝвникова - единствено число, женски род, нечленувано протѝвниковата - единствено число, женски род, членувано протѝвниково - единствено число, среден род, нечленувано протѝвниковото - единствено число, среден род, членувано протѝвникови - множествено число, нечленувано протѝвниковите - множествено число, членувано
ПРОТЍВНИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до противник; противнически.
Римската войска била твърде подвижна и с това изтощавала противниковата армия. Ист. V кл, 1980, 195. Адвокатите на двете страни обвиняваха противниковите свидетели в лъжа. Д. Димов, ОД, 123. Противников състезател. Противников отбор. Противникова атака. Противникови самолети.Виж повече