пълновла̀стен - единствено число, мъжки род, нечленувано пълновла̀стния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член пълновла̀стният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член пълновла̀стна - единствено число, женски род, нечленувано пълновла̀стната - единствено число, женски род, членувано пълновла̀стно - единствено число, среден род, нечленувано пълновла̀стното - единствено число, среден род, членувано пълновла̀стни - множествено число, нечленувано пълновла̀стните - множествено число, членувано
ПЪЛНОВЛА̀СТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. Книж. Който има пълна и неограничена власт над всички и над всичко; всевластен. Той се смяташе за пълновластен господар и на никого не даваше сметка за делата си. М. Марчевски, ОТ, 164.
Председателят на съда забрави, че според закона той е пълновластен глава на съда и че само той има право да вика и извежда вън от залата подсъдимите. А. Каралийчев, НЧ, 148. Пълновластен владетел. Пълновластен управител.Виж повече