пълнопра̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано пълнопра̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член пълнопра̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член пълнопра̀вна - единствено число, женски род, нечленувано пълнопра̀вната - единствено число, женски род, членувано пълнопра̀вно - единствено число, среден род, нечленувано пълнопра̀вното - единствено число, среден род, членувано пълнопра̀вни - множествено число, нечленувано пълнопра̀вните - множествено число, членувано
ПЪЛНОПРА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който има пълни права като всички други в дадена общност, организация и под.
Не бяха изминали дори и две недели, откакто се е почувствувал Стоил като пълноправен гражданин, като истински човек и катастрофата дойде. Д. Клифов, Избр. разк., 257. На него му остава само да положи клетва, за да стане пълноправен лекар. Г. Караславов, ПМ, 91. За плебеите важно било вече и туй, че те са призовавани на съвещание за господарствените дела, наред с патрициите, и припознати били сега не за иностранци, но за граждани, ако и не още пълноправни. Н. Михайловски, ПВИ (превод), 201. Пълноправни членове. Пълноправни партньори. Пълноправни наследници.Виж повече2. Който има пълни права над нещо или някого. — Професор Бокенхаймер е не само създател на апарата, засега той е и пълноправен негов собственик. Л. Дилов, МСП, 10. Пълноправен господар на своята съдба.
3. Който е основан на пълноправие. Младите хора искат пълноправно участие в местната власт. Пълноправно членство.