пълнопра̀вен - единствено число, мъжки род, нечленувано
пълнопра̀вния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
пълнопра̀вният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
пълнопра̀вна - единствено число, женски род, нечленувано
пълнопра̀вната - единствено число, женски род, членувано
пълнопра̀вно - единствено число, среден род, нечленувано
пълнопра̀вното - единствено число, среден род, членувано
пълнопра̀вни - множествено число, нечленувано
пълнопра̀вните - множествено число, членувано
ПЪЛНОПРА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който има пълни права като всички други в дадена общност, организация и под.