развенча̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време развенча̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време развенча̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време развенча̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време развенча̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време развенча̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време развенча̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време развенча̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време развенча̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време развенча̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време развенча̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време развенча̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение развенча̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение развенча̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие развенча̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие развенча̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие развенча̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие развенча̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие развенча̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие развенча̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие развенча̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие развенча̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие развенча̀вайки - деепричастие развенча̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие развенча̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие развенча̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие развенча̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие развенча̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие развенча̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие развенча̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие развенча̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие развенча̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие развенча̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие развенча̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие развенча̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие развенча̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие развенча̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие развенча̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие развенча̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие развенча̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие развенча̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗВЕНЧА̀ВАМ, -аш, несв.; развенча̀я, -а̀еш и (разг.) развенчѐя, -ѐеш, мин. св. развенча̀х, св., прех. 1. Разтрогвам, прекратявам църковен брак, венчавка; разженвам, развеждам2. — Той [отец Никодим] ми каза, че Богатин и дуралийската учителка се венчали. .. — Ще ги върнем! Ще ги развенчаем! Ив. Карановски, Разк. I, 172-173. Без неговата [на екзарха] воля никой не може да развенчава и да разрешава третичен брак. С, 1872, бр. 48, 382. // Ставам причина да се разтрогне църковен брак, венчавка; разженвам, развеждам2. — Как съм бела и червена, / малко да съм по-висока, / цели свят би изгорила, / .., / венчаните развенчала. Нар. пес., СбВСтТ, 493.
2. Прен. Лишавам някого или нещо от неговата слава, почит, обществено признание, като доказвам с доводи и показвам, че не ги заслужава. Той се смяташе призван да развенчава тия „.. литературни шмекери“ и изучавайки .. най-подробно произведенията им, трупаше доказателства за тяхната некадърност. М. Кремен, РЯ, 574. — Може би сте развенчали новия си бог и сте се убедили, че мястото ви не е там. Ем. Станев, ИК III, 128. Литературната бохема в „Арменското кафене“ си бе присвоила правото да утвърждава и развенчава. Ив. Богданов, СП, 32-33. Йосип Видмар се е заел да развенчава социалистическия реализъм. НК, 1958, бр. 31, 4. ● Остар. С предл. о т. Кой можеше да съкруши теоретическите мотиви на комисията, да я развенчае от нейния престиж на ученост, ако не Каравелов? С. Радев, ССБ I, 76.
3. Остар. Лишавам владетел, управник от власт, от владетелските му права. С почест посрещна Цимисхиа Бориса, като блъгарски цар, .., а патриката по нов устав развенча го. Е. Мутева, РБЦ (превод), 188-189. В празник и със светло торжество Цимисхий развенча Петровите синове Бориса и Романа. Г, 1863, бр. 2, 10. развенчавам се, развенчая се, развенчея се страд. Той [Д. Димов] не се задоволява с лесни идейни противници, които леко и бързо се развенчават. Лит. XI кл, 333. Самуил ще преброди всички пътеки на живота си, .. Много хора ще получат присъдите си, много подвизи ще се развенчаят, много поражения ще станат подвиг. А. Дончев, СВС, 152.
РАЗВЕНЧА̀ВАМ СЕ несв.; развенча̀я се и (разг.) развѐнчея се св., непрех. Разтрогвам църковния си брак, венчавка; разженвам се, развеждам се. ● Обр. — Как ще живея сега? ..! Ще ми помогнете ли да се развенчая с немотията и глада? П. Славински, ПЗ, 84.