просла̀вям - първо лице, единствено число, сегашно време просла̀вяш - второ лице, единствено число, сегашно време просла̀вя - трето лице, единствено число, минало свършено време просла̀вяме - първо лице, множествено число, сегашно време просла̀вяте - второ лице, множествено число, сегашно време просла̀вят - трето лице, множествено число, сегашно време просла̀вях - първо лице, единствено число, минало несвършено време просла̀вяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време просла̀вяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време просла̀вяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време просла̀вяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време просла̀вяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение просла̀вяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение просла̀вящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие просла̀вящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие просла̀вящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие просла̀вяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие просла̀вящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие просла̀вящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие просла̀вящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие просла̀вящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие просла̀вящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие просла̀вяйки - деепричастие просла̀вял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие просла̀вялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие просла̀вялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие просла̀вяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие просла̀вялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие просла̀вяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие просла̀вялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие просла̀вяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие просла̀вялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие просла̀вян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие просла̀вяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие просла̀вяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие просла̀вяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие просла̀вяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие просла̀вяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие просла̀вяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие просла̀вяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие просла̀вяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРОСЛА̀ВЯМ, -яш, несв.; просла̀вя, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Правя някой или нещо да добие слава, да стане славен, известен, прочут (обикн. заради положителни дела, качества, които предизвикват уважение, възхищение и под.). Тук, в Женева, е създадена часовникарската индустрия, която прослави Швейцария по цял свят. Ив. Мирски, ПДЗ, 112. „Ще умра с меч в ръка, ще прославя българското име и Христовата вяра“ — помисли си той и бързо слезе от коня. Ст. Загорчинов, ДП, 307. Старецът предчувствуваше близкия си край, но се утешаваше с мисълта, че Драгота .. ще прослави с името си техния малък и беден манастир. Й. Йовков, СЛ, 31. Той [Александър Македонски] се страхувал, че всичките славни неща ще извърши Филип, а за него няма да остане нищо, което да го прослави. Ист. V кл, 98. От тях [оверненците] са излезли много отлични пълководци, които са прославили Франца. С. Бобчев, ПОС (превод), 143. Да стане лева наш балкански, / от него вятър да повей. / .. / Да си развием знамената, / да светне нашата земя; / да си прославим имената, / да гинат турски племена! СбДЧ, 182.Виж повече2. Изразявам (устно или в писмена форма) възхищение, възхвала, почит и под. към някого или нещо; славя, възхвалявам, възвеличавам, възпявам. Всички болни, като помазвале от мирото, изцерявале са .. И всеки Господа прославял. Т. Влайков, Пр I, 178. Вазов зовеше към честен труд, прославяше работните ръце и порицаваше мързела. Г. Цанев, СИБЛ, 41. Кавела беше обичния поет на читатели от средна ръка, които го и прославяха .. като изобщо най-добър поет на Острова. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 210. Аз пях за България ..; аз прославих нейната божествено хубава природа. Ив. Вазов, ПЮ, 77. Когато Язон предал на Пелиаса златното руно, сичките го прославили. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 66. прославям се, прославя се страд.
ПРОСЛА̀ВЯМ СЕ несв.; просла̀вя се св., непрех. Ставам славен, добивам голяма слава, известност. „Аз уважавам българската армия, която се прослави на Сливница!“ Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 145. „На това място, дето седиш сега, ще се издигне град и ще се нарече Царград, и ще се прослави, и ще се възвеличи из цялата вселена повече от всички други градове.“ Ст. Загорчинов, ДП, 467. Той получи орден за тази рана, прослави се в цялата армия като герой и победител при Демиркая. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 424. Лафает, който са прославил в американската война за свобода, свикал народната гвардия. С, 1872, бр. 47, 376. Във Фелтро тоз юнак ще се роди; / с любов и доблест той ще се прослави. К. Величков, Ад (превод), 9. Райна Кабаиванска и Гена Димитрова направиха много, за да се прослави българското оперно изкуство.