Основна форма: развра̀тница - Съществително нарицателно, женски род

Форми:

развра̀тница - единствено число, нечленувано
развра̀тницата - единствено число, членувано
развра̀тници - множествено число, нечленувано
развра̀тниците - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 мръсница - пачавра (грубо) - развратница - блудница (книж.) - фльорца (разг.; пренебр.) - шантонерка (разг.; пренебр.) - шафрантия (разг.; пренебр.) - брантия (разг.; пренебр.)

Резултати от: Речник на българския език

РАЗВРА̀ТНИЦА, зват. развра̀тнице, ж. Развратна жена. — Ти си развратница. Беше при един, след това срещна друг. А тази нощ можеше да спиш и с мене. М. Грубешлиева, ПП, 254. —

Баба ми беше най-известната развратница в окръга! .. Блудството беше в кръвта ѝ! В. Пламенов, ГШ, 18. Тя [Ирина] го [моряка] пожела потайно .., с мрачния порив на развратниците. Д. Димов, Т, 481. Добра Лозанова била развратница, тя привличала тука Селим бей. Д. Талев, И, 373. Като се сетеше [Герасим] за нейното [на Тинка] скитане из село и по полята и за всичко, каквото му бяха надумали свидетелите, майка му изведнъж израстваше като праведница, а тя — развратница, мръсница. Ст. Даскалов, СД, 257. ● Такова е положението и състоянието на Турция, .. Но Европа — а особено трите северни сили, .., които са се засрамили вече от своето поведение към старата публична развратница — не желае вече да хвърля бисерът на свинете. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 9, 168-169. София — мрачна вулгарна убийца! / София — с черен фрак и ръкавици! / Плуй ти, развратнице, в своя вертеп! Хр. Радевски, П, 30.

◊ Публична развратница. Остар. Проститутка. От една публична развратница никой не може да очаква честни действия. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 469.

Виж повече