блу̀дница - единствено число, нечленувано блу̀дницата - единствено число, членувано блу̀дници - множествено число, нечленувано блу̀дниците - множествено число, членувано
1 мръсница - пачавра (грубо) - развратница - блудница (книж.) - фльорца (разг.; пренебр.) - шантонерка (разг.; пренебр.) - шафрантия (разг.; пренебр.) - брантия (разг.; пренебр.)
БЛУ̀ДНИЦА
ж. Остар. Книж. Жена, която живее безпътно; развратница. Биеше блудниците, защото подлагаха тялото си за пари. Елин Пелин, Съч. IV, 74. Съзна изведнъж, че дори ако тоя мъж я сметнеше за блудница и почнеше да хвърля камъни върху нея, пак би го обичала. Д. Димов, ОД, 242.Виж повече