разкрѝвам - първо лице, единствено число, сегашно време разкрѝваш - второ лице, единствено число, сегашно време разкрѝва - трето лице, единствено число, минало свършено време разкрѝваме - първо лице, множествено число, сегашно време разкрѝвате - второ лице, множествено число, сегашно време разкрѝват - трето лице, множествено число, сегашно време разкрѝвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разкрѝвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разкрѝвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разкрѝваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разкрѝваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разкрѝвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разкрѝвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разкрѝващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разкрѝващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разкрѝващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разкрѝваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разкрѝващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разкрѝващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разкрѝващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разкрѝващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разкрѝващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разкрѝвайки - деепричастие разкрѝвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разкрѝвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разкрѝвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разкрѝвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разкрѝвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разкрѝвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разкрѝвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разкрѝвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разкрѝвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разкрѝван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разкрѝвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разкрѝваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разкрѝвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разкрѝваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разкрѝвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разкрѝваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разкрѝвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разкрѝваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
Виж повече
- 1. разкривам
- - Кирливите ризи, разкривам
РАЗКРЍВАМ1, -аш, несв.; разкрѝя, -ѝеш,
мин. св. разкрѝх, прич. мин. страд. разкрѝт, св., прех. 1. Правя известно, съобщавам нещо скрито, тайно. Ние с Ванката запазихме нашата тайна. И едва днес аз я разкривам. П. Незнакомов, МА, 118. Той се впуща и поименно да разкрива тия злоупотребления. Т. Влайков, Съч. III, 84. Класът заговаря нещо против учителите, но един ученик разкрива работата. П. К. Яворов, Съч. II, 174. Той [Левски] няма да изневери на дълга си .. Няма значение, че другите разкриват всичко и правят пълни самопризнания. Ив. Унджиев, ВЛ, 336. Наградите все още не са известни, но най-вероятно ще включват екскурзия до Египет, мотор и плазмен телевизор, разкриха организаторите. Мон., 2007, 16.01. [еа]. Единият от похитителите е следствен, разкриха полицаите.Виж повече2. Разбирам, узнавам, установявам нещо скрито, някакво тайно действие, обикн. неправомерно, незаконно, чрез специално търсене, издирване. Той [Евгени] изтръпна .. Ако са разкрили нейната конспиративна дейност и са я арестували? Д. Ангелов, ЖС, 241. Криминалистите разкриха зверското престъпление два месеца след извършването му. С, 2006, бр. 4951 [еа]. Преди време назначих приятел при себе си, а той създал успоредна фирма .., дори вербувал и други служители и тайно работели за неговата фирма. Случайно разкрих далаверата. Банк., 2004, бр. 19 [еа]. // Установявам извършителя на някакво тайно действие, обикн. неправомерно, незаконно, чрез специално търсене, издирване. Според официалната полицейска версия домашен любимец подушил и разкрил извършителя на злодеянието. Дем., 2001, 14.12. [еа]. Полицията разкри убиеца.
3. Установявам, обяснявам, разгадавам нещо неизвестно, необяснено, в резултат на изследвания, наблюдения; откривам1. Столетия наред човекът е изучавал природата и постепенно е разкривал нейните тайни. Физ. IХ кл, 1965, 3. Органичната химия разкрива .. пътища за синтезиране на .. нови органични съединения. Хим. VII кл, 1950, 89.
4. Намирам нещо скрито, неизвестно, обикн. в резултат на специално търсене или при разкопки; откривам1. Учени, поети и артисти, ония, които разкриват загубените съкровища на старогръцката и римска култура .., намират всички в папството щедро и просветено покровителство. К. Величков, ПССъч. III, 99. Учените разкриха вкаменелост на риба на възраст 375 млн. г. със зачатъци на крайници. Изкопаемото е уникално и се счита за дълго търсената връзка в еволюцията между водните и сухоземните животни. С, 2006, 10.04. [еа].
5. Прен. Казвам, доверявам някому нещо тайно, съкровено, лично; изповядвам, откривам1. Неда се срамуваше да разкрива болката си пред тая толкова млада жена. Х. Русев, ПЗ, 105. Петър не беше като другите .. Заговори ли човек по-човешки с такива хора, и те отговарят разумно, разкриват му най-чистосърдечно огнището на мъката си. К. Петканов, БД, 191. Понякога Станка разкриваше всички свои вълнения на свекъра си. Г. Караславов, ОХ II, 493-494. Ти почна да се затваряш и никому не разкриваше душата си. Н. Райнов, ВДБ, 136.
6. Прен. За постъпка, действие — ставам основание, давам възможност да се узнае, да се установи нещо скрито, неизвестно за някого. Отговорът на Апостола разкрива неговата изключителна изобретателност и находчивост. Ив. Унджиев, ВЛ, 337. — Разбирам те — потвърди Дочо с лека и малко цинична усмивка, която разкриваше неговата същинска природа. Т. Влайков, Съч. III, 140.
7. Прен. Правя, давам възможност да се разбере, узнае нещо неизвестно, непознато чрез средствата на изкуството; показвам, изобразявам. В творчеството си той [Дебелянов] разкрива както своята лична съдба, така и стремежа си да бъде в досег с всичко онова, което го заобикаля. Лит. ХI, 91. Белетристът обича да разкрива вълненията на големите народни движения, пречупени през най-интимните изживявания на своите герои. Е. Каранфилов, Б III, 234.
8. Прен. За произведение, творба — давам възможност да се разбере, узнае нещо неизвестно, непознато. Повестта разкрива жизнената участ на Нонка, проследява развитието на нейната лична драма. ЛФ, 1958, бр. 48, 2. Песните, .., разкриват жестоките страдания на народа, любовта му към героите и вярата му в свободата. Пеене V кл, 83.
9. Правя, давам възможност да се види нещо закрито; откривам1. Противоп. закривам. Той [Павел] бе пак добре избръснат, с гладко вчесана назад коса, която разкриваше високото му чело. Д. Димов, Т, 675. Красивите устни се разделяха и разкриваха здрави бели зъби. Д. Добревски, БКН, 8. Планината разкриваше от двете им страни безкрайната си върволица от върхове, урви, сипеи и гори. Й. Йовков, СЛ, 185. През насрещния прозорец едва надничаше забулената луна и смътно разкриваше очертанията на скрина. Ст. Дичев, ЗС II, 470.
10. Остар. Отварям (в 1 знач.), разтварям. Напред! Напред! И хрътката чевръста / лети, разкрила паст. В. Петров, ТЗ, 6. Черенев разкри очи, но пак веднага ги смали престорено. А. Страшимиров, Съч. I, 71. През зимата наваля такъв дебел сняг, че трудно можеше да се изгази. Селяните разкриваха пътеки с лопати до водопоите. Кр. Григоров, ОНУ. ● Обр. И тук вселената в дълбоки небеса / разкрива дверите на своите простори. К. Христов, С 1939, 149. разкривам се, разкрия се страд. Ето, напъва се сега правителството, разкриват се далавери с многогодишна давност. Нов., 2006, бр. 210 [еа].
РАЗКРЍВАМ СЕ несв.; разкрѝя се св., непрех. 1. Показвам, доверявам истинските си мисли и чувства, които дотогава съм прикривал; откривам се. Антонов не знаеше, че от своя страна Братоев също беше убеден във виновността на двамата си приятели, но бе решил да не се разкрива напълно. Ив. Мартинов, М, 38. Познавам по-добре писателя, нежели човека Йордан Йовков. Защото той беше затворен и необщителен, .. и мъчно се разкриваше в дружеска беседа. Вл. Василев, СбАСЕП, 442.
2. Показвам се пред някого, ставам видим за някого; откривам се. Мишо разпитваше за всичко: и за местностите, които се разкриваха пред погледа му, и за мъничките ниви с широки слогове, през които минаваха. Г. Караславов, СИ, 305. Аз възлязох, .., на самото било. Оттам на юг се разкрива и губи в хоризонта широка, безбрежна равнина. Г. Райчев, Избр. съч. I, 160. Ослепителни светкавици разкъсваха плътния мрак и планинските зъбери се разкриваха за миг — бляскави и настръхнали. А. Каралийчев, ТР, 5. Шапката му отхвръква встрани, разкрива се черна като смола коса. З. Сребров, Избр. разк., 98.
3. Прен. За характер, качество и др. — показвам се, виждам се, ставам явен чрез някакво действие, постъпка. Прочитам няколко пъти писмото ви и пред мене все по-ясно се разкрива душа благородна и богата с красоти. Ив. Вазов, ПЕМ, 42. Когато човек е снабден с власт, .., най-добре се разкрива неговият характер. Е. Каранфилов, Б III, 35. Цветан, .., се показа пръв в духовитости. Неподозирана от самия него сила се разкриваше във всяка негова дума. Ив. Карановски, Разк. I, 37.
4. Прен. За възможност — появявам се, откривам се пред някого. След войната пред „Никотиана“ се разкриват огромни перспективи. Д. Димов, Т, 521. Сега за Смирненски се разкриват по-добри възможности, за да замине за Виена. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 105.
◊ Разкривам / разкрия истинското си лице. Показвам, проявявам истинския си характер, който дотогава съм прикривал. Рано или късно, той ще разкрие истинското си лице. Разкривам / разкрия картите си. Разг. Казвам открито какво мисля, показвам скритите си намерения. — Всичко с времето си. Не виждам необходимост предварително да разкриваме картите си. Кап., 2004, бр. 37 [еа]. Защо ли, все пак, са избрали толкова сложен начин, за да се доберат до съдържанието на разговора му с Де Вилде? Пиер, историята с полицията, камуфлажното микрофонче в запалката и най-сетне — вторият предавател в колана на пардесюто? .. Впрочем, те сами ще разкрият картите си. Ал. Андреев, НСС [еа]. Разкривам / разкрия спатиите на някого. Разг. 1. Разбирам, узнавам скритите намерения, тайните действия на някого. Екология на туризма. Такава наука нямало! А видят ли еколог — крият се под масата да не им разкрият спатиите. С, 2005, 27.06. [еа]. 2. Узнавам какви интимни тайни връзки има някой. Колкото и остроумни претексти да си измисляш, скоро ще ти разкрия спатиите! Разкривам / разкрия спатиите си. Разг. 1. Издавам, обикн. без да искам, скритите си намерения, тайните си действия. 2. Правя да се разбере, да се узнаят интимните ми тайни връзки. Когато някой спи с дадена жена, той рано или късно си разкрива спатиите. Б. Попов, ЗР (превод) [еа].
РАЗКРЍВАМ2, -аш, несв.; разкрѝя, -ѝеш, мин. св. разкрѝх, прич. мин. страд. разкрѝт, св., прех. Правя, създавам нещо ново, слагам началото на нещо; откривам2. Ний строим нови жп линии, разкриваме нови рудници. Н. Фурнаджиев, МП, 67. Той [премиерът] обаче е убеден, че процесът на разширяване на Евросъюза е от взаимна полза, защото новите страни членки разкриват нови пазари и допринасят за икономическия растеж. С, 2006, 29.01. [еа]. Предстои да бъде облекчена данъчната издръжка на малките фирми, които разкриват нови работни места. Дем., 2001, 15.03. [еа]. Снабден с този документ [пълномощно], далавераджията разкривал банкова сметка на фирмата и внасял в нея пари за осигуровки на работници фантоми. Дем., 2002, 01.02. [еа]. разкривам се, разкрия се страд. Макар и бавно, намалява безработицата и се разкриват нови работни места. Кеш, 2003, бр. 51 [еа].