разбу̀лвам - първо лице, единствено число, сегашно време разбу̀лваш - второ лице, единствено число, сегашно време разбу̀лва - трето лице, единствено число, минало свършено време разбу̀лваме - първо лице, множествено число, сегашно време разбу̀лвате - второ лице, множествено число, сегашно време разбу̀лват - трето лице, множествено число, сегашно време разбу̀лвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разбу̀лвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разбу̀лвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разбу̀лваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разбу̀лваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разбу̀лвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разбу̀лвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разбу̀лващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разбу̀лващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разбу̀лващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разбу̀лваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разбу̀лващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разбу̀лващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разбу̀лващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разбу̀лващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разбу̀лващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разбу̀лвайки - деепричастие разбу̀лвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разбу̀лвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разбу̀лвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разбу̀лвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разбу̀лвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разбу̀лвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разбу̀лвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разбу̀лвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разбу̀лвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разбу̀лван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разбу̀лвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разбу̀лваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разбу̀лвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разбу̀лваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разбу̀лвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разбу̀лваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разбу̀лвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разбу̀лваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
РАЗБУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; разбу̀ля, -иш,
мин. св. -их, св., прех. 1. Свалям, махам було; отбулвам. Противоп. забулвам. Гостите се повеселиха на трапезата, .., доде кумата стане и влезе при невестата да я открие (разбули) пред гостите и след това, започва се шареното хоро. СбНУ VІІІ, 61. Кога дойде лудо младо / при тебе, при тебе: / .. / Да разбулиш дюлбер яшмак / от тебе, от тебе. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 55. Дуйни ми, лейни, бел ветър, / да ми разбулиш либено, / да си му видим лицето. Нар. пес., СБВСт, 194. ● Обр. Планината посиня и разбули своите рътлини и долове. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 337. Когато пролетта разбулва своя чар / .. / акорди бурни мрат във плахост неотменна. В. Марковски, СМ, 61. // В съчет. с л и ц е. Откривам лицето си, като махам, свалям булото, което го е покривало; отбулвам. Противоп. забулвам. Момите разговарят с граничаря, / разбулили усмихнати лица. Ламар, СГ, 88. ● Обр. С всичката сила на душата си .. се бе устремила към него, искаше да проникне в него, .., да разбули лицето му, да разгадае всяко негово движение. Д. Талев, С ІІ, 95.Виж повече2. Прен. Правя нещо прикрито да стане явно, да се разбере истината за него, да го узнаят, видят всички; разкривам. Противоп. забулвам. Дълбокият поглед на мислителя и художника ни разбулва страшната действителност на руския живот от миналото. БР, 1931, кн. 3, 114. Статиите му разбулват църковните догми, изтъкват техния класов смисъл. ВН, 1958, бр. 2216, 4. И диреха боляри да разбулят не е ли сириецът пратеник на македонските метежници. Н. Райнов, КЦ, 27. // Разкривам някаква тайна, загадка; разгадавам, отгатвам. Единствена тя можеше да разбули тайната около кривия ключ и да се тури край на тая неприятна история. Ст. Даскалов, ЕС, 29-30. Острата му, жива, буйна мисъл се стремеше да разбули загадката на собствения му живот. Д. Талев, ПК, 710. — Александре, ами, ако под образа на тоя старец е слязъл дядо Господ на земята, за да види как ще го посрещат хората, какво ще кажеш? Александър се замисли и пребледня. Майка му плахо погледна и трепна. Думите ми като че докоснаха и разбулиха една тайна. Ив. Карановски, Разк. І, 187. разбулвам се, разбуля се І. Страд. от разбулвам. Оня ще се обади на полицията и всичко ще се разбули. Моля ти се не им казвай нищо за мене. Д. Немиров, Д № 9, 103. С комбинираните усилия на наши и чужди учени, разбулват се една по една тайните на вековечната дейност на природните сили. П. Делирадев, В, 25. От него зависеше дали ще бъде укрито онова, което бе направил синът му, или да се разбули и да отидат всички по дяволите като от настъпена мина. Ст. Даскалов, СЛ, 210. ІІ. Възвр. от разбулвам в 1 знач. — Разбулих се... свалих си фереджето... открих се цяла. Б. Несторов, АР, 186. Сватовете се вредиха пак на трапеза; най-после разбулиха се младоженците. А. Страшимиров, А, 572.
РАЗБУ̀ЛВАМ СЕ несв.; разбу̀ля се св., непрех. Разкривам се, показвам истинската си същност. За миг в погледа на Ирина се пречупиха светкавици, разбули се властната внучка на Роман Лакапин. М. Смилова, ДСВ, 57.