разпу̀скам - първо лице, единствено число, сегашно време разпу̀скаш - второ лице, единствено число, сегашно време разпу̀ска - трето лице, единствено число, минало свършено време разпу̀скаме - първо лице, множествено число, сегашно време разпу̀скате - второ лице, множествено число, сегашно време разпу̀скат - трето лице, множествено число, сегашно време разпу̀сках - първо лице, единствено число, минало несвършено време разпу̀скахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разпу̀скахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разпу̀скаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разпу̀скаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разпу̀скай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разпу̀скайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разпу̀скащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разпу̀скащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разпу̀скащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разпу̀скаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разпу̀скащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разпу̀скащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разпу̀скащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разпу̀скащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разпу̀скащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разпу̀скайки - деепричастие разпу̀скал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разпу̀скалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разпу̀скалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разпу̀скала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разпу̀скалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разпу̀скало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разпу̀скалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разпу̀скали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разпу̀скалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разпу̀скан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разпу̀скания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разпу̀сканият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разпу̀скана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разпу̀сканата - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разпу̀скано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разпу̀сканото - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разпу̀скани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разпу̀сканите - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 разпускам (разг.) - почивам си - отдъхвам - отдъхвам си - отморявам се - отпочивам си - почивам - отпочивам - разтоварвам се - отмарям (разг.)2 разпасвам (разг.) - разпускам (прен.) - разхайлазвам (разг.) - разхайтвам (разг.)
Виж повече
РАЗПУ̀СКАМ и (разг.) РАЗПУ̀ЩАМ, -аш, несв.; разпу̀сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разпу̀снат и (остар.) разпу̀стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Освобождавам, пускам хора, събрани някъде за обучение, служебно или с друга цел да се разотидат, обикн. преждевременно, преди да са изпълнили задачите си. Нашата класна .. ни прочете програмата за утре и ни разпусна. В. Бончева, АП, 60. Учителят се опита да ни усмири и да заработи, но след малко му съобщиха да разпусне класа. Г. Караславов, Избр. съч. ІV, 239. Старши треньорът не успя да склони възпитаниците му да продължат подготовката и ги разпусна. Нов., 2006, бр. 146 [еа]. — Само 20 минути след началото на заседанието парламентарният шеф разпусна депутатите. Причината бе липса на кворум. С, 2004, бр. 3961 [еа]. Избрахте набързо комисията. И тъкмо преди да разпуснете събранието, пристигнаха куриери .., които донесоха окуражителни вести. Н. Никифоров, ПВ, 91. Разпуща ни сега учител Никола по-рано и поръчва щом се наядем, да дойдем без книги на училището и всеки да донесе цвете колкото се може повече и по-хубаво. Т. Влайков, Избр. тв [еа]. // Освобождавам, пускам работници, прислуга, служители и др. в края на деня. Бях разпуснал прислугата и се готвех вече да си лягам. П. Незнакомов, ХР, 185. Вечерта дядо Горан разпусна жътварите, качи се на врания кон и препусна в тъмното. Ив. Гайдаров, ДЧ, 62. По случай утрешния празник днес разпуснаха всички служители един час по-рано.
2. Пускам във ваканция или отпуск ученици, студенти, служители и др. Децата разпуснахме, настъпва ваканция. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 385. — Сега е краят на годината, скоро ще разпуснат училищата, но аз .. не можех да дойда по-рано. Д. Талев, ПК, 42. — Остави детето да си почине! Разпуснали са ги за Великден, ти го караш да копае! Ст. Дичев, ЗС ІІ, 322. Обявиха в два града дървена ваканция. Разпускат децата в Казанлък и Габрово. С, 2005, бр. 4656 [еа]. Наближиха коледните празници, настана люта зима и учител Добре си разпусти учениците. КН, 1873, кн. 3-7, 21. Кметът разпусна служителите в общината поради съдебно решение за блокиране на общинските сметки.
3. Освобождавам от служба, прекратявам трудовите задължения на наемни работници, прислуга, на наети за определена задача специалисти и под. Разпродал [Огнян] стоката, разпуснал овчари и слуги. Д. Талев, ЖС, 55. Войната се започнала, .., казанджилъкът съвсем запрял. Майсторите разпуснали калфи и чираци. П. Р. Славейков, Избр. пр ІІ, 20. Фабриката не работеше вече цяла седмица. Господарите разпуснаха работниците без всяко предупреждение. П. Спасов, ХлХ, 113. Ние създаваме един проект, .. аз събирам определен брой артисти, от които се нуждая. Играем спектакъла определен брой пъти и после разпускам танцьорите. Нов., 2005, бр. 297 [еа]. Шефът на театъра разпусна трупата поради финансови затруднения.
4. Прекратявам съществуването, функционирането на институция, организация, войскова част и др.; разтурям, разформировам. Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори. Конст. 1991 [еа]. В 1868 г. Бакунин поискал да влезе в Интернационала и обещал да разпусне „Алианса“, но в действителност запазил тая организация. Ист. Х кл, 113. Съгласно сключеното примирие .. България .. била задължена да изтегли войските си от завзетите земи, да ги разпусне и предаде оръжието си. Ист. VІІ кл, 128. Раковски разпуснал четата си, след като разбрал, че руските войски се изтеглили оттатък Дунава. Н. Ферманджиев, РХ, 28. На 24 октомври 1939 г. царят разпуща парламента и .. насрочва нови избори. Н. Генчев, ВПБ [еа]. Дотолкова [френският парламент] се опирал на волята кралева, щото Лудовик ХV принудил се да го разпусти. ВИ, 165.
5. Разхлабвам нещо стегнато, опънато, вързано, правя го да стане по-широко или развързано, пуснато свободно; отхлабвам, отпускам. Противоп. стягам. Кметът пое издълбоко дъх, разпусна яката си и каза нещо с отпаднал и продран глас. Й. Йовков, ПГ, 265. Жените като птички пред летен дъжд разпуснаха кърпите си. Задухата се сгъстяваше и вече към обед дишаха с отворени уста. М. Яворски, ХСП, 271. Тя [Нонка] стягаше и разпускаше краищата на забрадката си с разтреперана ръка и мълчеше. И. Петров, НЛ, 38.
6. В съчет. със същ. п л а т н а и др. Разгъвам, опъвам свити, прибрани платна и др.; спускам. Моряците се втурнаха към въжетата и се закатериха нагоре, за да разпуснат горните платна. С. Флорин, МЯ ІІІ [eа]. Разпускай ветрила, отплувай, / чело за гръм грядущ открил, / в смел устрем всичко извоювай, / що скритом Бог е сътворил! Т. Траянов, Съч. ІІІ, 30. Той сам си взе сто големи кораби .., разпусти платната и се упъти към Цариград. Е. Мутева, РБЦ (превод), 90. // Спускам надолу нещо свито, завито; отпускам. Отец Кирил разпусна червеният патрахил по гърдите и запя „кръщает са раб Божий“. З. Стоянов, ЗБВ І, 367.
7. В съчет. със същ. к о с а, п л и т к а и др. Обикн. за жена — пускам косата си, която до този момент съм носила вързана, сплетена и др., да падне свободно по гърба и рамената ми. Противоп. връзвам1, сплитам. Скрити зад провисналите клони на една изкорубена от старост върба, майки натопиха пеленките на децата си, момите разпуснаха коси. А. Гуляшки, СВ, 9. Харула, както и в синята утрин, бе разпуснала коси, бялата коприна на роклята неспокойно играеше върху тялото ѝ. Ст. Сивриев, ПВ, 83. Във вътрешността на Суматра оризът се сее от жени и докато сеят, те разпускат косите си — така оризът ще израсне с дълги стебла. Цв. Петков, ЗК (превод) [еа]. Агнес разпусна кока си. Е. Чизмарова, БПШ (превод) [еа]. ● Обр. Над мъртвата градинка вечерта / разпускаше коси от черен мрак. Хр. Смирненски, Съч. І, 65. Пролет млада щом пристигне, / бели черги ще раздигне, / ще израснат буйни ниви, / ще разпуснат златни гриви. Ран Босилек, Р, 26.
8. В съчет. същ. т я л о, к р а к а, ю м р у ц и и под. Правя нещо (означено от съществителното), което е било стегнато, напрегнато, да стане свободно, без напрежение; отпускам, разслабвам. Той [Комков] разпусна до болка свитите си крака, откри лице изпод юрганя. М. Кремен, СС, 82. — Чедо мое, разпусни си снагата и легни да си починеш! К. Петканов, Х, 105. Тя само гледаше, като стискаше и разпускаше ръце. Гардънър се опита да разбере какво мисли и чувства, но не успя. В. Манова, Т (превод) [eа]. Севда се го държеше за пояса и той я влачеше след себе си. После се обърна, хвана с две ръце шията ѝ, та я притисна в земята. И като се изправи, свиваше и разпущаше страшните си пръсти пред лицето си, все едно, че още я душеше. А. Дончев, ВР, 195. Това упражнение се прави, като стягаш и разпускаш мускулите на краката си. ● Обр. Но горе вам книжници и фарисеи, жената се събуди и иска и тя да стъпи в новия живот; тая горда орлица зачу огън в гърдите си и, погледни, разпуща вече криле. Н. Бончев, Съч. I, 59.
9. В съчет. с д у ш а. Изпълвам се със спокойствие, преставам да се тревожа, да съм вътрешно напрегнат; отпускам. Защо живях, като нямам никаква услада в живота си, когато нито една минута не ми е простено да си разпусна душата, да си отдъхна свободно? В. Попович, Съч. [eа]. — Ние сме царски люде и каквото ни е воля, това ще ви дадем. Така да знаете. Разпуснете си душите. М. Смилова, ДСВ, 264.
10. Прен. Не възпитавам или не се отнасям с някого достатъчно строго, давам му прекалено голяма свобода; отпускам, разхайтвам. Противоп. стягам. — Ти му речи да не пие... посъветвай го; .. гледам те, съвсем си го разпуснал от някое време .., че може и пакост да докара. Г. Райчев, Избр. съч. І, 133. — Ти си опитен служител, затова не го разпускай, давай му работа. ВН, 1958, бр. 2225, 4. — Много си разпуснала децата — виж, че вече не те слушат за нищо.
11. Непрех. Разг. Възстановявам силите си, почивам си, разтоварвам се; отпускам, отморявам се. — Какво правите, за да се отпуснете, да си починете? — Обичам масажите. Освен това разпускам с йога и четене на книжки. П, 2003, бр. 32 [еа]. — Всеки ден имам представления. — И не разпускате? — .. Натоварвам се, но то ми е приятно. ЖнТ, 2006, кн. 17 [еа]. В строителната гимназия в Перник учениците разпускат различно. Могат да спортуват във фитнес залата, да сърфират из интернет. Кап., 2006, бр. 7. Напоследък имам все повече ангажименти с медии, срещи. След това почивам, по възможност легнала, за да разпусна. П, 2005, бр. 25 [еа]. След този толкова натоварен ден трябва малко да разпусна от стреса и напрежението.
12. Остар. Увеличавам обема на нещо; разширявам. Общо и главно свойство на топлината е да разпуща и разширява телата, у които ся набира. Лет., 1869, 75.
13. Остар. Разпрягам (в 1 знач.). Той [Стоянчо], без да го види старецът, разпусна воловете, пусна ги свободно да пасат и се върна при баща си. Ил. Блъсков, ИС, 101.
14. Остар. За растение — отпускам надолу клони, обикн. натежали от цвят, плод. От двете страни на пътя се разстилаха зелени поляни, над които разпущаха клоните си стари буки. Дънерите им бяха гладки, сиви като старо сребро. Й. Йовков, СЛ, 186. Само върбичките бяха разпуснали тежките си яснозелени клони и тополката беше се извишила. Г. Караславов, ОХ ІІ, 28. Дърветата разпуснали кичестите си клонове. Ст. Ботьов, К (превод), 223-224.
15. Остар. В съчет. със същ. с л у х и под. Разнасям (в 4 знач.), разпръсквам (в 5 знач.), пускам. Той [Ботйов] научил офицера да разпусне слух, че уж конят бил болен. З. Стоянов, ХБ, 54. На сутринта .. повечето от завист разпуснаха из селото слух, че Бекир откраднал момата и я занесъл с коня си. Ц. Гинчев, ГК, 290. По съвета на изобретателнаго Одисея те [гърците] направили грамаден дървен кон .. и разпуснали слух, че конят е оставен в дар на боговете. Н. Михайловски, РВИ (превод), 61.
16. Остар. Напускам брачния си партньор, разтрогвам брака си с него. Хенрих искал да разпусти жена си, а папа му недозволил, защото разпущането е забранено в католическата църква. Г. Йошев, КВИ (превод), 271. разпускам се, разпущам се, разпусна се, разпустя се страд. от разпусна (в 1-10 и 12-15 знач.). Последваха поредни два петъка, в които парламентът се разпускаше поради липса на кворум и не бе дадена възможност да се осъществи парламентарният контрол. Кеш, 2003, бр. 42 [еа]. След 1-2 часа стоение вътре учениците да са разпущат за няколко минути, та да надишат отвън чист въздух, а училищната стая да поизветрее малко. У, 1871, бр. 12, 191.След като се разпусне черква, секий селянин си прибра гостето и ги завожда у дома си. Ил. Блъсков, ЗК, 171. По конституция Народното събрание се разпуска от президента.
РАЗПУ̀СКАМ СЕ и (разг.) РАЗПУ̀ЩАМ СЕ несв.; разпу̀сна се и (остар.) разпу̀стя се св., непрех. 1. За дреха, материя, обувки — увеличавам размерите си, ставам по-дълъг или по-широк поради продължително носене, силно опъване и др.; отпускам се, разтягам се. Извади дрехите и се преоблече, обу опинците си. Те бяха изсъхнали, свити, но нищо — ще се разпуснат. Г. Райчев, В, 26. Панталонът малко ме стяга, но се надявам да се разпусне. Δ Качествените памучни тъкани не се разпускат. Δ — Не дърпай така пуловера — ще се разпусне.
2. Преставам да съм стегнат или свит; отпускам се. Противоп. свивам се. Павел равномерно дърпаше дръжката на меха... Кожените дипли се свиваха, разпущаха и мазето изпълваше тежкото дишане на духалото. Д. Спространов, С, 39-40. Хълбоците ѝ [на сърната] се свиваха и разпущаха,., трепет минаваше по тялото ѝ. Ем. Станев, ЯГ, 106. Те [годините] са като ластик, който се свива и разпуща в зависимост от интензивността на нашите преживявания. Ем. Манов, ПС, 5-6. Сърцето бие в слепоочията .. Мускулите се свиват и разпускат, изпъват потъмнялата кожа, ритмично движат тялото нагоре. Г. Цанева, ТС [еа]. Той [червеят] пълзеше по особен начин. Ту ставаше тънък и дълъг, ту къс и дебел. Червеният връх на тялото му беше от нежни пръстенчета, които безшумно се свиваха и разпущаха. Вл. Полянов, ППМ (превод) [еа].
3. Прен. За човек или сърце, душа — преставам да се тревожа, притеснявам; отпускам се, успокоявам се. — Аз не искам да живееш притеснено. Живял съм така и знам. Бащата се разпусна и разведри. Г. Караславов, ОХ, 266. Рангел се посели .. в самата гора, до полите на Родопите. Там .. той се усети добре, сърцето му се разпусна от постоянните страхувания, които изпитваше в Пловдив от всякакви опасни срещи. Ив. Вазов, Събр. съч. ХІV, 1977 [еа].
4. Прен. Започвам да живея по-богато, по-охолно, да харча повече. Колкото да бяха стиснати Манчови и колкото и да не се разпускаха .., все пак някой път трябваше да се облажат с масло, да пийнат децата мляко. Кр. Григоров, И, 146. — Добър търговец беше: половин милион имаше, ала като се видя в голямо изобилие, разпусна се .. И фалира. Д. Подвързачов, МД (превод) [еа]. — Че разпуснете се веднъж, и аз да разбера нещо от парите ви — каза кръчмарят. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 6. Той знаеше, че пак Гърдю ще плаща от влашките пари, та гледаше да е близо до него, да му прави сметка, кога потрябва, и да не го оставя много да се разпуща. Й. Йовков, Събр. съч. ІV, 1977 [еа]. — Рядко ми се случва да се разпусна, но този път вадя от портфейла си 5 долара и ги подавам на човечеца. Дем., 2001, бр. 181 [еа].
5. Прен. Ставам небрежен в работата или учението си, проявявам лоша дисциплина, разхайтеност. Противоп. стягам се. Начович нямаше тежката ръка на Ремлингенс .. Под новия си началник администрацията почна да се разпуска. С. Радев, ССБ І, 331. — Съвсем сте се разпуснали! Канцеларисти! Бюрократи! — ругаеше Дойчинов събраните чиновници. — Иде урожай, а вие... само за любов мислите. Ст. Даскалов, СЛ, 135. — Много взех да се разпускам в София — купони .. Особено първата година. ЛВ, 2002, бр. 37 [еа]. От глезенето децата се разпущат. М. Марчевски, ТС, 10. — Много си се разпуснал и въобще не учиш — какви са тези двойки, които си наредил!
6. Остар. За вещество, материал — увеличавам обема или размера си. Въздухът, кога е заключен в някакъв съд, като се сили от пъргавината си да се разпусне, напира на стените на съда. Н. Геров, ИФ, 128. Железните прътове при 250 Целзий ще се разпуснат с 12 204 метра. И. Гюзелев, РФ, 208. От действието на топлината телата не само ся разпущат, нъ могат и да променят състоянието си, т. е. от твърдо да ся обръщат в капливо и даже въздухообразно състояние. Ив. Богоров, СИНЕ, 178. Кога се тури [тревата] във вода и поизкисне, разпуща се и се разлага како разтворена ръка. СбНУКШ ч. III, 18. // Остар. За гърди, гръден кош — увеличавам обема си, обикн. при вдишване; разтварям се. Милена разбра, че нямаше вече тука работа, и излезе в двора. Гърдите ѝ се разпуснаха на свободния въздух. Ив. Вазов, Събр. съч. VІІ, 1976 [еа]. Де са те млади години .., в които гърдите свободно се разпускат, тихо дишат чист въздух. МС, 1883, кн. 4, 21.
7. Остар. С предл. с. Разделям се със съпруга или съпругата си; развеждам се. Разпусна се [Наполеон] със своята първа жена Жозефина. Хр. Драганович, НБ (превод), 7. Цезар бил оженен за дъщерята на Цина. Сула во времето на своето диктаторство заповядал му да са разпусне с жена си. Н. Михайловски, РВИ (превод), 252. // Само мн. За съпрузи — разделяме се, разтрогваме брака си; развеждаме се. Има случаи, дето разумът .. заповядва на съпрузите да се разпуснат. Кр. Пишурка, ИТ, 59. Баба ти Минчовица искаше да иде при Хаджи Поп Георги, та да му напише той книга — или да се прибере в село, .., или да изпрати писмо до владиката, та да се разпуснат. Т. Влайков, Съч. ІІ, 37.
◊ Разпускам си / разпусна си езика. Разг. Неодобр. Започвам да говоря неща, които са неуместни, неприлични или глупави, ненужни. Жените обичат да се бъбри за незначителни неща и в повечето случаи приемат това приятно за тях задължение върху себе си. Ти знаеш, че не съм човек, който обича да си разпуска езика и да дава воля на всяка празна и случайна мисъл. Кр. Тодорова, С (превод) [еа]. Разпуснал съм се като ножица в огън. Диал. Ирон. Голям скъперник съм.