отдъ̀хвам - първо лице, единствено число, сегашно време отдъ̀хваш - второ лице, единствено число, сегашно време отдъ̀хва - трето лице, единствено число, минало свършено време отдъ̀хваме - първо лице, множествено число, сегашно време отдъ̀хвате - второ лице, множествено число, сегашно време отдъ̀хват - трето лице, множествено число, сегашно време отдъ̀хвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време отдъ̀хвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време отдъ̀хвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време отдъ̀хваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време отдъ̀хваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време отдъ̀хвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение отдъ̀хвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение отдъ̀хващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отдъ̀хващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие отдъ̀хващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие отдъ̀хваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отдъ̀хващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие отдъ̀хващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие отдъ̀хващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие отдъ̀хващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие отдъ̀хващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие отдъ̀хвайки - деепричастие отдъ̀хвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие отдъ̀хвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие отдъ̀хвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие отдъ̀хвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие отдъ̀хвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие отдъ̀хвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие отдъ̀хвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие отдъ̀хвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие отдъ̀хвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 разпускам (разг.) - почивам си - отдъхвам - отдъхвам си - отморявам се - отпочивам си - почивам - отпочивам - разтоварвам се - отмарям (разг.)
ОТДЪ̀ХВАМ, -аш, несв.; отдъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Отдъхвам си. — За последен път седнах да отдъхна под твоята сянка, старо бащино дърво. Тука, под твоите клони съм висил някога в мамината люлка. А. Каралийчев, В, 15-16. Аз чакам вцепенен удара и ето — къс, но яростен рев, трясък и — стълб черен пушек... Отдъхвах: значи и този път не ни улучиха. Г. Райчев, Избр. съч. I, 45. — Какво има, татко? — внезапно попита Ирина. Чакъра отдъхна. Гласът на девойката беше развълнуван, но невинен и чист. Д. Димов, Т, 22. Борис замълча и отдъхна. Огледа чертога. Всички бяха много развълнувани.. Нима го бяха разбрали от една дума? Й. Вълчев, СКН, 490. Къде ли ще бъде някога последното място на почивка за уморения в пътя на живота?.. Дали чужда ръка ще ме зарови бозна де в някоя пустиня? Или ще отдъхна аз на брега на някое море? П. П. Славейков, Събр. съч. V, 42. Най-после отдъхна и рече: „Конец!“ / На житие ново, аз турих венец. Ив. Вазов, Съч. I, 188.
ОТДЪ̀ХВАМ СИ несв.; отдъ̀хна си св., непрех. 1. Отморявам се, почивам си, обикн. кратко време. Изкачиха последната височина и спряха на открито да починат. Овчарите веднага легнаха върху тревата, за да си отдъхнат от бързото ходене. К. Петканов, ЗлЗ, 211. Ами я слизай от коня, момко, че да си отдъхне добичето, па и ти сам да си отдъхнеш! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 382. Той често отсядаше до изворчето, отдъхваше си от скитането и горещините и след това си се прибираше. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 278. Няма по-приятно чувство,.., след като си се уморил от пътя в планината, да достигнеш хижата.. И радваш се, че си минал суровата планина.. и най-после си отдъхваш край печката, със сребърния чайник. Ламар, ПР, 75.
2. Успокоявам се след някое вълнение, тревога. „Необяснима смърт“! Значи, той не знае. Тя не е подозряла нищо, или не е имала време да каже, че е била тука. Отдъхвам си малко... Ив. Вазов, Съч. ХХI, 94. Питам хотелиера: — Има ли стая? — Има.. Отдъхнах си. Заведе ме той в една голяма стая. СбАСЕП, 181. Как дълбоко и страшно ги презира той! Да можеше, би ги помел с един замах в морето. И му се струваше, че целият град би си отдъхнал, че всичко там би се преобразило! Г. Караславов, Избр. съч. V, 349.
3. Рядко. Поемам дъх, въздъхвам дълбоко, обикн. след силно душевно напрежение или умора. Нанашки страдаше от задух и трябваше често да си отдъхва. П. Славински, ПЗ, 115. Той поемаше чистия утринен въздух, с целите си гърди, задържаше го там като някакво съкровище и поруменял след това, дълбоко и облекчително си отдъхваше. Кр. Велков, СБ, 13.
4. Рядко. Умирам, издъхвам. Умри, па си си рахат!.. Като легнеш у черната — там си отдъхнеш, па ти е леко — леко! М. Георгиев, Избр. разк., 72.