самооблада̀ние - единствено число, нечленувано самооблада̀нието - единствено число, членувано
САМООБЛАДÀНИЕ, мн. няма, ср. Способност, умение на човека да сдържа нежелателни прояви на своите чувства и да запазва спокойствие, като не допуска импулсивни действия; хладнокръвие.
Това необходимо, извънчовешко самообладание го не напущаше и в най-страшните опасности. Ив. Вазов, Съч. XII, 157. Запазил докрай самообладание, Апостола отива спокоен и горд на бесилката. Ив. Унджиев, ВЛ, 354. Удивително бе самообладанието, с което си даваше вид, че всичко, що ставаше, не я засяга ни най-малко. Д. Димов, ОД, 50. Той [съпругът] гримасничи нервно, изтяга се удобно в креслото и се заглежда с такова убийствено равнодушие в пианистката, че тя изгубва самообладание и осакатява до неузнаваемост и ноктюрното на Шопена, и баркаролата на Офенбаха. Св. Минков, ДА, 38. Загубил всяко самообладание, Друмев се хвърли върху народния войвода, сграбчи го за раменете и като го разтърсваше, изкрещя в лицето му: – Няма да се подчиним, разбираш ли! Няма! Ст. Дичев, ЗС II, 242.Виж повече