самооблада̀ние - единствено число, нечленувано самооблада̀нието - единствено число, членувано
САМООБЛАДÀНИЕ, мн. няма, ср. Способност, умение на човека да сдържа нежелателни прояви на своите чувства и да запазва спокойствие, като не допуска импулсивни действия; хладнокръвие.