сентѐнция - единствено число, нечленувано сентѐнцията - единствено число, членувано сентѐнции - множествено число, нечленувано сентѐнциите - множествено число, членувано
СЕНТЀНЦИЯ ж. Книж. Кратко изречение, пословица или крилата фраза, изразяващи някаква житейска мъдрост с практическо значение като поука; афоризъм, максима.
Той е стар, видял е много неща и като всеки източен мъдрец обича философските сентенции и кабалистичните числа. Й. Йовков, Разк. III, 170. – А реколтата е като родилката – не чака! Спомни си една от сентенциите на старшината Варадин инспектор Брезов. Р. Белчев и др., КБС, 59. – Да ти се чуди човек! Сега ли намери да ровиш енциклопедиите и да вадиш сентенции. Н. Стефанова, ПД, 143-144. Старецът познаваше колко му са важни думите, щото думите бяха му същи сентенции, мъдри изречения. Б. Димитров, Я I (превод), 117.Виж повече– От лат. sententia ‘мнение, мъдра мисъл’.