афорѝзъм - единствено число, нечленувано афорѝзма - единствено число, членувано - непълен член афорѝзмът - единствено число, членувано - пълен член афорѝзми - множествено число, нечленувано афорѝзмите - множествено число, членувано
АФОРЍЗЪМ, -змът, -зма,
мн. -зми, м. Книж. Кратко изречение, изразяващо житейска мъдрост; сентенция. Той беше възрастен човек, имаше голяма житейска опитност и аз обичах да слушам афоризмите му. Й. Йовков, Разк. II, 44-45. Има дълбока правда в известния афоризъм на Иля Еренбург за Бешков — „Злият добряк“. Е. Каранфилов, Б III, 110. В това той само потвърждава известния афоризъм на Уайлда: образованите противоречат на другите, мъдрите — на себе си. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 122. Саркастичен афоризъм. Весел афоризъм. Афоризми за жената. Народни афоризми. Философски афоризми.Виж повече— От гр. ἀφορισμός ‘отлъчване, ограничаване’ през фр. aphorisme.