староврѐмски - множествено число, нечленувано староврѐмския - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член староврѐмският - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член староврѐмска - единствено число, женски род, нечленувано староврѐмската - единствено число, женски род, членувано староврѐмско - единствено число, среден род, нечленувано староврѐмското - единствено число, среден род, членувано староврѐмските - множествено число, членувано
1 старинен - старовременен - старовремски - стародавен (книж.)2 стар - старомоден - демодиран - старовремски - едновремешен - демоде
староврèмски, -а, -о, прил. 1. Който е останал от далечно минало, който е от старо време; старинен.
Къщата на баба Суса бе старовремска, тя бе останала наследство от мъжа ѝ. Кр. Григоров. Преди да започне яденето, млади булки със съвсем нови пешкири и със старовремски ибрици и легени поляха на гостите и на мъжете да се омаят. Йовков. Вечерно време те свирят с гъдулките си и пеят тъжни старовремски песни за Манол майстор. А. Каралийчев. Старовремско облекло. 2. Който е съществувал някога, в стари времена, в миналото; някогашен. Старовремски живот.Виж повечестароврèмски. Нареч. от прил. старовремски. Облечен по старовремски.