едноврѐмешен - единствено число, мъжки род, нечленувано едноврѐмешния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член едноврѐмешният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член едноврѐмешна - единствено число, женски род, нечленувано едноврѐмешната - единствено число, женски род, членувано едноврѐмешно - единствено число, среден род, нечленувано едноврѐмешното - единствено число, среден род, членувано едноврѐмешни - множествено число, нечленувано едноврѐмешните - множествено число, членувано
1 някогашен - предишен - далечен - минал - стар - отдавнашен - отколешен - едновремешен - преджен (книж.)2 стар - старомоден - демодиран - старовремски - едновремешен - демоде 3 някогашен - вехт (разг.) - стар - отдавнашен - отколешен (разг.) - старовременен - стародавен (книж.) - едновремешен - старовремен
ЕДНОВРЀМЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шни,
прил. Разг. 1. Който е бил, е съществувал в миналото, едно време, отдавна; някогашен, отдавнашен. На тоя полудив овчар, на тоя едновремешен разбойник,.., тежеше синджирът на правилата, които бе длъжен да съблюдава. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 114. Едновремешните български революционери имаха доста работа с невъобразимите опустошения, които беше направило петвековното робство в народната душа. П. К. Яворов, Съч. II, 182. — Аз развъждам шест пъстърви. Маджурина готви разсадник в едновремешните зеленчукови градини. Д. Вълев, Ж, 115. Някой е подел на цафара унила, едновремешна песен. Вековна, българска песен. К. Константинов, НЗХ, 28. Това облекло не изчерпва целия гардероб на едновремешната мъжка мода. Н. Хайтов, ПП, 124. Сегашна Франция състои от едновремешна Галия и от земи, изпосле превзети. Й. Груев, УЗ, 94.Виж повече2. Като същ. едновремешното ср. Всичко, което е било едно време, което е съществувало в миналото, отдавна. — Едновремешното — то се мина. Едно време земята беше широка, хората бяха малко. Тогаз можеше да има чифлици. Й. Йовков, ЧКГ, 132. Х . К о с т а: — Хората може да покачат и дрънкала, па ний не ке станем маймуни.. З л а т а: — Ама не е като едновремешното... не може без тях, хаджи. Д. Войников, КЦ, 1.