мѝнал - единствено число, мъжки род, нечленувано мѝналия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член мѝналият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член мѝнала - единствено число, женски род, нечленувано мѝналата - единствено число, женски род, членувано мѝнало - единствено число, среден род, нечленувано мѝналото - единствено число, среден род, членувано мѝнали - множествено число, нечленувано мѝналите - множествено число, членувано
1 предишен - минал - преден - предходен - предшестващ - предидущ (книж.)2 някогашен - предишен - далечен - минал - стар - отдавнашен - отколешен - едновремешен - преджен (книж.)3 минал - изтекъл - изминал - отминалВиж повече
- 1. минал
- - Като през кюнец минал
Виж повече- - Минало величие
- - Минал през огън <и вода>
- - Минал през сито и решето и минал и през голямо решето, и през малко решето
- - Минало величие
МЍНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от мина като прил. 1. Който е бил някога и вече не съществува. Противоп. бъдещ. Цял рояк спомени от минали млади години нахлу в Станчовата глава и задуши думите му. Елин Пелин, Съч. II, 23-24. — Къде е сега Народният войвода? — .. — И какво? Ще ни вика ли? — Предстои, така пише, скоро! .. Ех, славно време беше тогава, нали? Минала работа, а често си спомням! Ст. Дичев, ЗС I, 326-327. Той искаше да добави и задължението, което Петрушева поиска от него — да не трови семейния си живот с разправии за минали истории — но сметна, че това сега е неуместно. Х. Русев, ПЗ, 327. А надолу по реката има воденица. В нея дядо Ради мелеше брашно. Приказка разказваше на внука си за стари времена, за минали тегла. Ем. Станев, ГЧ, 20.
2. Който е по-раншен, в предшестващото време; предишен. Противоп. бъдещ. И още какво имаше в миналия ѝ живот, преди да дойде в Рожен? Няколко бледи искри в спомените ѝ, които сега не можеха да стоплят сърцето ѝ. Д. Талев, И, 364. Как е тихо, хладно и успокоително в тая черкова! На каква старина тя диша и колко добре става на душата в съседството на миналите епохи, които ти говорят за Асеновци и Шишмановци. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 42. Тя се предаде на гърдите му и като в прежните минали дни устата им се сляха в целувка. Елин Пелин, Съч. I, 85. Тъкмо благодарение на миналия опит ние обикновено тъй лесно и в миг възприемаме предметите, разпознаваме ги и ги разбираме. Псих. Х кл, 1958, 45.
3. Който е бил непосредствено преди сегашния по ред; предишен. То беше миналата година, пак по това време —през есента. Елин Пелин, Съч. I, 137. Дните минавали дъждовни, дълги. Заредили се, занизали се .. Всеки ден прилича на миналия и те се сливат в дълъг, безкраен, мъглив път. Д. Габе, Н, 9. Иванов се чувстваше бодър, починал добре тая нощ, след безсънието на миналата. Ив. Вазов, Съч. ХII, 120. Гушанци беше малко балканско село и хората му се държаха все още в едно. От миналата война до тая то е било винаги за пример на околните села. Като рекат нещо, ще го сторят. Ст. Даскалов, БМ, 29. Този благороден труженик [Йорд. Йонов] е все пак достатъчно оценен, защото и днешното болшинство се гордее с него, както се е гордяло и болшинството на миналия режим. Ал. Константинов, Съч., 200-201.
4. В съчет. с част. пο. Който е непосредствено преди миналия по ред. Окъсан и опърпан, той [Лазар] се глави за чирак у нас по-миналия Димитровден и стоя до лятото на миналата година. Ст. Чилингиров, ХНН, 80. Само две седмици бяха се минали, откато се започна новата учебна година и откато учителката Ганка се прибра в старата си квартира, а на селяните не беше мъчно да забележат, че много неща се повтарят, много неща стават точно тъй, както е било по-рано — миналата и по-миналата година. Й. Йовков, ПГ, 73.
◊ Минало време (съкр. разг. минало като същ. ср.). Грам. Глаголно време, което показва, че действието е извършено преди момента на говоренето.
~ Минало величие.