бъ̀дещ - единствено число, мъжки род, нечленувано бъ̀дещия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член бъ̀дещият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член бъ̀деща - единствено число, женски род, нечленувано бъ̀дещата - единствено число, женски род, членувано бъ̀дещо - единствено число, среден род, нечленувано бъ̀дещото - единствено число, среден род, членувано бъ̀дещи - множествено число, нечленувано бъ̀дещите - множествено число, членувано
Виж повече
БЪДЀЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който ще съществува, ще се осъществи или ще се създаде във времето, което ще дойде, в дните, които идат. Мнозина от майсторите се противяха — не искаха да делят от бъдещите си печалби за калфите и чираците си, забравили бяха, че и те са били някога като тях. Д. Талев, ПК, 141. Тя китеше техния бъдещ дом, разхубавяваше го и сама се увличаше, увличаше и мъжа си във все по-смели мечти. Д. Талев, И, 314. В неговата глава се въртяха мътни, неясни и смели някои мечти, някои бъдещи големи планове. Ив. Вазов, Съч. VII, 167. Приказвахме безспир и тоя път не вече за възможната, бъдеща война. Й. Йовков, Разк. II, 94. Но разкажи със думи прости, / на тях — на бъдещите хора, / които ще поемат поста ни, / че ние храбро сме се борили. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 46. Бъдещи успехи. Бъдеща победа. // В съчет. обикн. с имена за лица — специалисти, професионалисти и др. или с роднински названия — който ще стане такъв, какъвто посочва значението на съответното съществително; утрешен. Едвам дочаках вечерта и се опътих към дома на моята бъдеща жена. Елин Пелин, Съч. IV, 232. Манол не остана твърде доволен от тая среща. Разбра, че бъдещият му съдружник ще хитрува. Ем. Станев, ИК I и II, 199. Някои от главните роли били дадени на ученици, бъдещи наши големи артисти. Ст. Грудев, ББ, 12. Хайде, кмете, ела с нас. И внимавай: пред себе си имаш бъдещ правителствен депутат! Й. Йовков, ПГ, 212. Под небрежната му [на момичето] външност личеше стройна снага на бъдеща хубавелка. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 19. Бъдещ инженер. Бъдещ учител. Бъдещ лекар.
2. Който ще дойде, ще настъпи, ще бъде занапред; иден. Събудих се, но в бъдещите дни / сърце се, ощ унесено, вълнува — / и влажни ощ са моите страни. К. Христов, Т, 12. И нек не ни смущава нази злото. / И нек се не боим! / Да си дадем ръка и към доброто / на бъдещия век да полетим! К. Христов, ПВ, 39. Бъдещ живот.
◊ Бъдеще време (съкр. разг. бъдеще същ. ср.) Грам. Глаголно време, което показва, че извършването на действието ще стане след момента на говоренето.
— Други (остар., книж.) форми: бу̀дущ, бъ̀дущ.