отвъ̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано отвъ̀дния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член отвъ̀дният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член отвъ̀дна - единствено число, женски род, нечленувано отвъ̀дната - единствено число, женски род, членувано отвъ̀дно - единствено число, среден род, нечленувано отвъ̀дното - единствено число, среден род, членувано отвъ̀дни - множествено число, нечленувано отвъ̀дните - множествено число, членувано
ОТВЪ̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се намира отвъд, на другата страна на нещо. Улицата е пуста, отвъдният тротоар е в сянка, ивицата между нея и светлината е дълга, като че ли някой е поливал с лейка. Др. Асенов, ТКНП, 284. —