стеснѐние - единствено число, нечленувано стеснѐнието - единствено число, членувано стеснѐния - множествено число, нечленувано стеснѐнията - множествено число, членувано
1 неловкост - неудобство - притеснение - конфузност - стеснение - смущение - конфузия (книж.) - конфуз (книж.)2 срам - стеснение - свян
стеснèние, мн. няма, ср. 1. Рядко. По-тясна част на нещо, тясно място.
Стигнахме до стеснението на прохода. 2. Прен. Чувство на неудобство, неловкост, отсъствие на непринуденост; притеснение. Тя чуруликаше весело без стеснение и без преструвка. Вазов. Той се ядосваше на себе си, искаше да надвие това глупаво стеснение, да се държи свободно, да говори. Йовков. Само от свекърва си изпитваше стеснение и дори боязън — да не би да сгреши нещо пред нея. Дим. Талев.Виж повече