притеснѐние - единствено число, нечленувано притеснѐнието - единствено число, членувано притеснѐния - множествено число, нечленувано притеснѐнията - множествено число, членувано
1 притесненост - угнетеност - потиснатост - притеснение - угнетение (книж.)2 безпокойство - тревога - безпокойствие - притеснение - угриженост - загриженост 3 угнетеност - потиснатост - притеснение - угнетение (книж.) - потискане - тормозВиж повече4 неловкост - неудобство - притеснение - конфузност - стеснение - смущение - конфузия (книж.) - конфуз (книж.)
ПРИТЕСНЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Състояние, усещане на силно напрежение, страх или смущение, неудобство. От година време Илия спеше неспокойно и малко. .. А през последните седмици започна да се изпотява. .. — От притеснение е — успокои го Ганка. — Трябва с по-широко сърце да живееш. Г. Караславов, Избр. съч. I, 330. А ти, момченце, да не си загубил ключа? — Как ще го загубя, никъде не съм ходил! — кимна Пешо и от притеснение изпразни целия джоб. П. Вежинов, СО, 11. Бързо нахлузва потника, ризата, несръчно се мъчи да ги напъха в панталоните, момичето разбира притеснението му, но не може да се сдържи и прихва в смях. В. Жеков, ТП, 83.
Такова душевно притеснение изпитах и по-късно, когато за пръв път се озовах с майка си вън от Царевград, а после се прибрахме през задната врата с подвижния мост над пропастта. Ем. Станев, А, 10. Там моят другар му [на министъра] описва нашите притеснения и колко заможен и работен народ сме. Д. Яръмов, БП, 100. Обсъждането на житейските проблеми се провежда естествено между мъже и жени — без особени притеснения. Хр. Домозетов, ОР, 109.Виж повече2. Обикн. мн. Ограничаване на правата и свободата на някого; потисничество, гнет. Когато мъжът и синът ѝ били затворени от турците, Руса стоически понесла всички унижения и притеснения, на които било подложено семейството им. Н. Ферманджиев, РХ, 23. Въпреки притесненията на политическото робство, българската народност запазва своите основни черти. Б. Пенев, НБВ, 8. На всяка крачка отпреде му [на Петър] — мрачни картини на мизерия и притеснения. Д. Яръмов, БП, 62. Като бягали [прокудените българи] от своеволията и притесненията на турците, тук [в Копривщица] те намерили сигурно убежище — далеч от всякакви пътища и населени места. Ст. Михайлов, БС, 164. Враг на всяко притеснение, .., той е възставал против духовната тирания, която гръцкото духовенство се е домогвало да упражнява над българския народ. К. Величков, ПССъч. VIII, 24. Живот без начало и без край, на който ние сме само покорни изпълнители. .. А в гърдите на всеки човек бушува бунтът на притеснението, на ограничението. Ст. Чилингиров, РК, 105. Нов живот на притеснение и на мъка. Ръцете ми няма да размахват прашката, отправила изоблен камък срещу мишените на кавалерийския полк. Ст. Чилингиров, ХНН, 9.
3. Обикн. ед. Материален недостиг, обикн. на пари; недоимък. Вън от туй, намери ли се някой в притеснение, в материална нужда, към тях пак, .. ще се обърне за помощ. Т. Влайков, Съч. III, 318. Сега, като получи писмото, което ѝ [Кръстю] написа от Охрид, тя [Кръстевица] седна да му отговори. Искаше ѝ се да му напише всичко за тежкия живот, за недоимъка, за притесненията, които всеки ден се увеличаваха. Отдавна нямаше с какво да се изперат. Г. Караславов, ОХ, 375. Едва до първата, макар и най-малка спънка стигаше общата воля — народът от векове бе свикнал да живее как да е и в притеснение. Д. Талев, ЖС, 197. Заедно с тежките и мъчни дни на Недината болест, кака Дина прекара и тежките дни на голяма оскъдия и голямо притеснение.Т. Влайков, Съч. II, 237.