безпоко̀йство - единствено число, нечленувано безпоко̀йството - единствено число, членувано безпоко̀йства - множествено число, нечленувано безпоко̀йствата - множествено число, членувано
1 безпокойство - тревога - безпокойствие - притеснение - угриженост - загриженост 2 безпокойство - грижи - главоболия - неприятности - ядове (разг.)
БЕЗПОКО̀ЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Тревожно чувство, вълнение, загриженост за някого или нещо; безпокойствие, тревога. Старата се разтревожи не на шега и по мършавото ѝ лице се изписа страшно безпокойство. Ем. Станев, ИК I и II, 204. Никога хората не дигаха тъй често очите си към небето, .., с безпокойство следяха всеки тъмен облак. Й. Йовков, Ж 1945, 240. Страхът, дето го имах, за да не го изгубя, причиняваше ми едно неизказано безпокойство. Др. Цанков, ТМ (превод), 166.
2. Обикн. мн. Нещо, което вълнува, тревожи, създава грижи, главоболия; безпокойствие, тревога. Всеки ден донасяше нови безпокойства и войната като че нямаше да има край. Й. Йовков, Разк. I, 47. Неизчислимите безпокойства през земния му живот сякаш още движеха тъмните му очи. Елин Пелин, Съч. IV, 13. Участта на момичето я върна към живота, към грижите му и към безпокойствата. Г. Райчев, ЗК, 189.
3. Нарушение на покоя някому, създаване на грижи, неприятности, тревоги за някого; безпокойствие. — Не ме задържайте. Защо още да ви додявам и да ви права безпокойства. Т. Влайков, Съч. II, 180. Те принасят в жертва на подвигът си всичките си сили, .. Хули, гонения, безпокойства и даже самата смърт те посрещат с готовност. ПСп, 1876, кн. 11-12, 4. Извинете за безпокойството. Δ Не искам да създавам безпокойство на близките си.