трево̀га - единствено число, нечленувано трево̀гата - единствено число, членувано трево̀ги - множествено число, нечленувано трево̀гите - множествено число, членувано
- 1. тревога
- - Бия тревога
Виж повече- - Вдигам/вдигна тревога
- - Забивам/забия тревога
тревòга ж. 1. Силно вълнение, безпокойство, породено от опасение, че може да се случи нещо лошо, неприятно
. Сърцето ѝ се свиваше от неизразима тревога и страх. Вазов. Страхът, че неприятелят може да настъпи, държи в тревога цялата позиция. Л. Стоянов. Хвърлям в тревога. Изпитвам тревога. 2. Само ед. Воен. Сигнал, който предупреждава за опасност. Ала все пак часовите бяха дали тревогата навреме. Част от войниците бяха успели да заемат удобни позиции в района на гарата. Дим. Димов. Въздушна тревога. □ Бия тревога — давам сигнал за борба срещу нещо опасно, вредно, нередно. Това, че Ведровският район изостана със сеитбата, ни накара да бием тревога в Министерството. А. Гуляшки.Виж повече