безпоко̀йствие - единствено число, нечленувано безпоко̀йствието - единствено число, членувано
БЕЗПОКО̀ЙСТВИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Тревожно чувство, вълнение, загриженост за някого или нещо; безпокойство, тревога. Радостта на селяните се губеше в грижите и безпокойствието около прибирането на тоя обилен плод. Й. Йовков, Ж 1920, 68. Обхваща ги тогава и тях едно безпокойствие, една загриженост. Т. Влайков, Пр I, 91.
2. Обикн. мн. Нещо, което вълнува, тревожи, създава грижи, главоболия; безпокойство, тревога. Но безпокойствията бързо се разпръснаха. Макар и по-късничко, Сефалиев дойде на работа все тъй горд и юначен, макар и мълчалив. Д. Немиров, Д № 9, 50.
3. Нарушение на покоя някому, създаване на грижи, тревоги, неприятности за някого; безпокойство. Родителите на Буби остават да спят у гостоприемните си сватове .. Старият учител се извинява за безпокойствието. Св. Минков, РТК, 163.
4. Състояние без покой, без спокойствие, нямане мира; неспокойствие. Глухи пъшкания и въздишки се разнасяха нощя из окопите, в които никой не можеше да мигне от студ и безпокойствие. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 121-122. Хората, у които не било безпокойствие и скърб на сърцето, спале покойно! Л. Каравелов, Съч. II, 117.