ЛЕКСИТ

Основна форма: съпѐрник - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

съпѐрник - единствено число, нечленувано
съпѐрника - единствено число, членувано - непълен член
съпѐрникът - единствено число, членувано - пълен член
съпѐрници - множествено число, нечленувано
съпѐрниците - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 противник - съперник
2 съперник - конкурент

Резултати от: Речник на българския език

съпèрник, мн. -ци, м. 1. Човек, който се стреми, домогва към нещо, по отношение на друг, който се стреми към същото.

Виж повече