то̀п -
то̀п - единствено число, нечленувано то̀па - бройна форма то̀път - единствено число, членувано - пълен член то̀пове - множествено число, нечленувано то̀повете - множествено число, членувано
- 1. топ
- - Къде ида, топ хвърлям
Виж повече- - На топа на устата
- - Поставям/поставя на топа <на устата>
- - Слагам/сложа на топа <на устата>
- - Срещу устата на топа
- - С топ да ме биеш
- - С топ не може да се разбие
- - С топ не можеш <да> ме разби<еш>
- - Топ не ме разбива
- - Топ не може <да> ме разби<е>
- - Турям/туря (турвам/турна) на топа <на устата>
- - Хвърлям/хвърля топа
- - С топ да те стрелят <няма да се събудиш>
- 1. топ м. Нежел. от англ.
- - Връх, първо място между други неща в някаква поредица, класация и под.
- - С числ. Топкласация на определен брой лица или предмети, посочен от числителното.
топ1, тòпът, тòпа, мн. тòпове, тòпа (сл. ч.), м. (тур.). Тежко огнестрелно оръдие.
А дядо Йоцо цял час разпитва за българския сарай в София, за българските топове. Вазов. Вече съвсем близо и непрекъснато, като гръмотевици, ечаха топовете. Йовков. □ На топа на устата (разг.) — в отговорно положение. Топ не може да ме разбие (разг.) — намирам се в много сигурно положение, неуязвим съм. Хвърлил топа (разг., пренебр.) — умрял.Виж повечетоп2, тòпът, тòпа, мн. тòпове, тòпа (сл. ч.), м. (тур.). 1. Навит на руло плат. Ние не сме богати като девера Киро, не можем чак от Пловдив цели топове плат да купуваме. Г. Караславов. 2. Голям вързоп или пакет с някаква стока. После започнаха да се появяват по рафтовете и по няколко топа памучни прежди или басма. Дим. Талев. Топ хартия.
топ3, тòпът, тòпа, мн. тòпове, тòпа (сл. ч.), м. (тур.). Диал. Топка. Не, Монката иска да оздравее още тая нощ, та утре да се върне здрав да гони пеперудите и да играе на топ с другите деца. Елин Пелин.
топ1, то̀път, то̀па, мн. няма, м. Нежел. 1. Връх, първо място между други неща в някаква поредица, класация и под. Поколението на рокендрола ще запомни Луис Армстронг с двата му сладникави хита от 60-те г., които изместиха Бийтълс от топа на класациите. 24 ч/2000/210. 2. С числ. ↑Топкласация на определен брой лица или предмети, посочен от числителното. Навлизането в топлия сезон беше съпътствано с все по-затихващи кампании на шоколадовите продукти, което отрежда на „Милка“, „Своге“ и „Мура“ по-ниски места в топ 20. К/2002/21. В топ десет на политиците първи е Бойко Борисов с 61% подкрепа. Н/2006/122.
- Англ. top ‘връх’.
топ2, то̀път, то̀па, мн. -ове, м. Дреха, вид потник, обличан обикн. под друга блуза. Стоун може да разпали желание и облечена - на концертите си носи къс топ и дълга пола. Пар/2004/43.
- Англ. top ‘връх, връхен’.
топ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който заема първо или особено важно, първостепенно място между други; главен, напр.: топакцент, топбанкер, топинвеститор, топкрасавица, топмагистрат, топниво, топновина, топполицай, топпроблем, топревю, топсъбитие и др. 2. Който е най-добър, особено известен между останалите от този вид, напр. топактивист, топадвокат, топархитект, топатлетка, топдиджей, топжурналист, топкитарист, топрежисьор, топрепортер,топрефер, топсекретарка, топспец, топтрилър, топфотограф, топлекар, топспектакъл, топтрилър, топхотелиер и др. 3. Който е най-добър, популярен, търсен, ↑хай-, напр.: топавтомобил, топалбум, топмузика, топтрилър и др. 4. Който се отнася до най-добрите, върхови постижения в някаква област, напр. топкласация, топлиста и др.