Основна форма: то̀п - Прилагателно, неизменяемо

Форми:

то̀п -

Основна форма: то̀п - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

то̀п - единствено число, нечленувано
то̀па - бройна форма
то̀път - единствено число, членувано - пълен член
то̀пове - множествено число, нечленувано
то̀повете - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 оръдие - топ

Резултати от: Фразеологизми в Инфолекс:


1. топ
- Къде ида, топ хвърлям
- На топа на устата
- Поставям/поставя на топа <на устата>
- Слагам/сложа на топа <на устата>
- Срещу устата на топа
- С топ да ме биеш
- С топ не може да се разбие
- С топ не можеш <да> ме разби<еш>
- Топ не ме разбива
- Топ не може <да> ме разби<е>
- Турям/туря (турвам/турна) на топа <на устата>
- Хвърлям/хвърля топа
- С топ да те стрелят <няма да се събудиш>
Виж повече

Резултати от: неологизми в Инфолекс:

1. топ м. Нежел. от англ.
- Връх, първо място между други неща в някаква поредица, класация и под.


- С числ. Топкласация на определен брой лица или предмети, посочен от числителното.


Резултати от: Речник на българския език

топ1, тòпът, тòпа, мн. тòпове, тòпа (сл. ч.), м. (тур.). Тежко огнестрелно оръдие.

Виж повече

Резултати от: Речник на новите думи 2010

топ1, то̀път, то̀па, мн. няма, м. Нежел. 1. Връх, първо място между други неща в някаква поредица, класация и под. Поколението на рокендрола ще запомни Луис Армстронг с двата му сладникави хита от 60-те г., които изместиха Бийтълс от топа на класациите. 24 ч/2000/210. 2. С числ. ↑Топкласация на определен брой лица или предмети, посочен от числителното. Навлизането в топлия сезон беше съпътствано с все по-затихващи кампании на шоколадовите продукти, което отрежда на „Милка“, „Своге“ и „Мура“ по-ниски места в топ 20. К/2002/21. В топ десет на политиците първи е Бойко Борисов с 61% подкрепа. Н/2006/122.
- Англ. top ‘връх’.
топ2, то̀път, то̀па, мн. -ове, м. Дреха, вид потник, обличан обикн. под друга блуза. Стоун може да разпали желание и облечена - на концертите си носи къс топ и дълга пола. Пар/2004/43.
- Англ. top ‘връх, връхен’.
топ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който заема първо или особено важно, първостепенно място между други; главен, напр.: топакцент, топбанкер, топинвеститор, топкрасавица, топмагистрат, топниво, топновина, топполицай, топпроблем, топревю, топсъбитие и др. 2. Който е най-добър, особено известен между останалите от този вид, напр. топактивист, топадвокат, топархитект, топатлетка, топдиджей, топжурналист, топкитарист, топрежисьор, топрепортер,топрефер, топсекретарка, топспец, топтрилър, топфотограф, топлекар, топспектакъл, топтрилър, топхотелиер и др. 3. Който е най-добър, популярен, търсен, ↑хай-, напр.: топавтомобил, топалбум, топмузика, топтрилър и др. 4. Който се отнася до най-добрите, върхови постижения в някаква област, напр. топкласация, топлиста и др.