Основна форма: у̀кор - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

у̀кор - единствено число, нечленувано
у̀кора - бройна форма
у̀корът - единствено число, членувано - пълен член
у̀кори - множествено число, нечленувано
у̀корите - множествено число, членувано

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 критика - порицание (книж.) - укор - упрек - забележка - бележка

Резултати от: Антоними в Инфолекс:

1 укор - похвала
2 укор - хвала
3 укор - хвалба

Резултати от: Речник на българския език

у̀кор м. Недоволство, неодобрение, негодувание или обвинение спрямо някого, изразено чрез думи, тон или поглед; натякване, порицание, упрек.

Их, бай Петре, като че не ме познаваш — обади се с укор непознатият. Йовков. Тя ме погледна с укор и злоба. Елин Пелин. Е, хайде сега пък и сълзи — каза и той с нежен укор. Дим. Ангелов.

Виж повече