крѝтика - единствено число, нечленувано крѝтиката - единствено число, членувано крѝтики - множествено число, нечленувано крѝтиките - множествено число, членувано
КРЍТИКА ж. 1. Обсъждане, разбор на нещо с цел да се установят достойнствата и да се посочат слабостите, за да се поправят. Те [постоянните комисии]
съумяха да разгърнат творческата критика на трудещите се по работата на съвета в различните сектори на неговата дейност. ВН, 1958, бр. 2003, 2. Със своята принципиална и безпощадна критика против българските буржоазни и дребнобуржоазни партии той създаваше политическите основи на самостоятелното социалистическо работническо движение. Г. Георгиев, Избр. пр, VII. Градивна критика. Критика на използваната методика. // Посочване на слабости, недостатъци, грешки на някого или нещо. Онова, което прави най-силно впечатление в доклада, е острата критика по адрес на редица партийни членове, неизпълнили добре възложените им задачи. РД, 1961, бр. 285, 2. Критиката на Каравелов бе много остра и именно затова тя подействува силно върху събранието. С. Радев, ССБ I, 77. — Ще си позволя да направя само някои забележки. Първо: партията има определена тактика и програма, които не могат да се променят от случайни критики. Д. Димов, Т, 237. //В литературно произведение, театрална или филмова творба — разкриване на недостатъците, слабите страни на определена действителност, класа, начин на живот и под.Виж повече2. Оценка с анализ или тълкуване на научни трудове и произведения на изкуството от определени позиции. Той [Плеханов] просто взема Толстой с неговите противоречия и го подхвърля на формалнологическа критика. Г. Бакалов, Избр. пр, 392. Критиката, която осъди превода на „Илиада“ от Пърличева, носеше научен и сериозен характер. К. Величков, ПССъч. VIII, 105. Какво е всъщност критика, ако не приложение на определен критерий, на определено философско световъзрение към литературните явления? Д. Благоев, ЛКС, 149.
3. Особен литературен жанр, който се занимава с разбор и оценка на литературно-художествени, научни и други произведения. Литературната критика е своеобразна наука за съвременността — тя също я преценява и изследва. Пл, 1969, кн. 6, 11. Той [Ив. Ст. Андрейчин] има заслуги и като един от първите пионери в областта на театралната критика, като ревнител за художествен български език, като работник в областта на художествения превод. Ив. Богданов, СП, 244.
4. Само ед. Всички критици в дадена област на изкуството. Сигурно критиката отново ще сбърка, ако под натиска на най-новите факти обяви, че „зрелищността“ е най-специфичната особеност на филмовото изкуство. НК, 1970, бр. 52, 6. И двата филма бяха и още са предмет на оживени коментари и дискусии както сред критиката, така и сред публиката. НК, 1958, бр. 51, 5. Критиката всякога е била благосклонна към неговите творения. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 28.
5. Разг. Статия, в която се прави разбор и оценка на литературно-художествено, научно и др. вид произведение с цел да се покажат положителните и слабите му страни. Той е имал удивителна способност да пише служебно-политически доклади, .., да пише монографии, епиграми, фейлетони, пътеписи, научни съчинения, драми, романи, повести, критики. Г. Караславов, Избр. съч. III, 347. В „Летописи“ Величков пишеше и критики, и книжовни оценки. К. Величков, ПССъч. I, XV. // Само ед. Съвкупност от критични съчинения, статии. Ще си позволя да кажа, че всяка от неговите дейности — критика, мемоаристика, история — има една особеност — непреходността. С. Радев, ССБ I, 6.
◊ Не издържам критика; под всяка критика съм. Книж. Употребява се за нещо, което няма никакви положителни качества или няма никакви основания за истинност. Предложеният проект за реконструкция на старите сгради не издържаше критика. Играта на актьорите в последната постановка на местния театър е под всяка критика. Подлагам / подложа на критика. Книж. Анализирайки, правя научнообоснована оценка на идеи, произведения и др.
— От гр. κριτικἡ през лат. critica, фр. critique, рус. критика.