усамотѐност - единствено число, нечленувано усамотеността̀ - единствено число, членувано
усамотèност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от усамотен; уединеност, самотност. Всеки е изпитвал онова ново чувство на усамотеност, на боязън и на учудване, когато пръв път е влизал в една столетна гора. Вазов.