уединѐние - единствено число, нечленувано уединѐнието - единствено число, членувано уединѐния - множествено число, нечленувано уединѐнията - множествено число, членувано
1 изолация - уединение - усамотение - уединеност 2 уединение - усамотение - уединеност - самота - самотност - усамотеност
уединèние, мн. няма,
ср. Книж. 1. Прекарване в самота; усамотение. Той обича уединението, обоготворява природата. Вазов. Предпочетох да си остана както съм си на леглото и да си размишлявам. Когато няма интимна компания, такова уединение ми допада. Н. п. Филипов. 2. Уединяване. Имаше нужда от уединение, за да остане сам с мислите си и с мъката си. Вазов. Бледен, с извадена сабя, той вървеше далеч пред войниците, сам, сякаш в уединението и порива на безумно решение. Йовков. В края на третата седмица от уединението ѝ в мрачната килия за осъдените на смърт Росинка бе заведена в кабинета на директора на затвора. Дим. Ангелов.Виж повече