Основна форма: чѝн - Съществително нарицателно, мъжки род

Форми:

чѝн - единствено число, нечленувано
чина̀ - единствено число, членувано - непълен член
чинъ̀т - единствено число, членувано - пълен член
чѝнове - множествено число, нечленувано
чиновѐ - множествено число, нечленувано
чѝновете - множествено число, членувано
чиновѐте - множествено число, членувано
чѝна - бройна форма

Резултати от: Синоними в Инфолекс:

1 степен - звание - чин - ранг - сан (книж.)

Резултати от: Речник на българския език

чин1, чѝнът, чѝна, мн. чѝнове, чѝна (сл. ч.), м. Училищна пейка с поставка за писане и място за държане на книги.

Виж повече