абсолютѝзъм - единствено число, нечленувано абсолютѝзма - единствено число, членувано - непълен член абсолютѝзмът - единствено число, членувано - пълен член
АБСОЛЮТЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. 1. Форма на държавно управление, при което суверенът (монарх) има неограничена и върховна власт. Революционните решения на третото съсловие, с които се нанасял удар върху основите на абсолютизма, предизвикали възмущение в кралския двор. Ист. Х кл, 15.
2. Неограничена еднолична върховна власт. На запад това самопроизволно намисвание на светската власт в черковните работи взе твърде широки размери, породи папския абсолютизъм. ПСп, 1876, кн. 11 и 12, 70. Тя [войната], бе заякчила ощи за дълги години абсолютизма и гнета на монархията. Ив. Вазов, Съч. XIII, 29-30.
◊ Просветен абсолютизъм. Истор. Вид неограничена монархия в Западна Европа през втората половина на ХVIII в., при която монарсите се обявяват за привърженици на „просветените философи“ като се борят срещу феодално-дворцовите и църковните привилегии, покровителстват развитието на търговията и промишлеността, но запазват съсловния строй и не дават никакви права на народа.
— Фр. absolutisme. Друга (остар.) форма: абсолутѝзъм.